Рийд изгледа Мортън.
Мортън сви рамене.
— Наистина, бих желал да ви покажа.
Рийд и Мортън напуснаха склада. Джонсън се обърна към Робо:
— Хайде, малкият. Време е да се харесаш на добрия сержант.
Доктор Рузвелт се намръщи.
— Той не е играчка, мистър Джонсън.
— Без глупости — предупреди Джонсън на излизане от склада. Робо го последва.
Минаха по няколко коридора. Въпреки че това място беше нова среда за Робо, тук той се чувстваше в безопасност. Сигурно. Надеждно. Да се обвърже надеждно. Погледна към стените. Бяха зелени и грозни. Боята се лющеше. И все пак, въпреки естетическите недостатъци, мястото изглежда беше добро.
Грохот тътнеше някъде отпред. След четири врати, вдясно, Мортън и Рийд влязоха. Джонсън поведе Рузвелт, Тайлър и Робо в сектора за стрелба.
На линията за стрелба стояха четири ченгета със заглушители. Робо направи справка във файла си за личния състав. Полицаи Люис, Старкуедър, Рамирес и Мансън. Той се загледа как те стрелят с револвери по движещи се, оформени като хора хартиени мишени, които се плъзгаха под екрани, където се отчитаха резултатите. Бяха добри. Не отлични, но много добри. Той пресметна, че Люис, най-добрата от тях, ще завърши с резултат 87. Твърде успешна стрелба.
Мортън подаде на Робо револвер.
— Хайде.
Робо се приближи до линията за стрелба.
Люис продължаваше да стреля. Около нея се разнасяше грохот. Постепенно тя забеляза, че една серия изстрели е по-силна и се отличава от останалите. Непрекъсната и сигурна стрелба. „Бам. Бам. Бам. Бам.“ Никакво колебание.
След няколко секунди тя откри, че е единственото ченге, което все още стреля, ако не се смята непрекъснатата монотонна стрелба на новодошлия.
Тя отиде в ъгъла, където стояха Старкуедър, Рамирес и Мансън заедно с около дузина други ченгета.
Старкуедър махна на Люис.
— Да ти го начука суперченге.
Люис гледаше гигантския киборг.
— Да го получиш от пушката му — кратко му отвърна тя.
Робо, заобиколен от учени и техници със заглушители, беше стиснал огромен „Ауто-9“ — оръжие с достатъчна сила, за да пробие дърво от двайсет ярда. Мортън, усмихнат, с пръсти в ушите, кимна към Рийд. Рийд беше впечатлен, въпреки негодуванието си. Хванал пистолета с две ръце, Робо изстрелваше серия след серия. Той изпразни един пълнител, зареди друг за секунди и поднови стрелбата с военна точност.
Рамирес подсвиркваше през зъби.
— Харесва ми стила на това момче.
— Той не е момче. Той е машина — отбеляза Мансън.
— Чудя се за какво е тук — удиви се гласно Люис.
— Може би те ще ни заместят? — промърмори Мансън.
Старкуедър стисна зъби.
— Няма начин някаква проклета машина да ме мести.
— Ти си много по-съобразителен от него — подхвърли Люис, като го сръга. — Не се безпокой.
Робо изстрелваше серия след серия. Куршумите се забиваха в гърдите на движещия се силует. Всеки пълнител правеше идеален кръг от малки дупки в сърцето на мишената. Ченгетата наблюдаваха смаяно как Робо зарежда пълнител след пълнител и стреля непоколебимо. Накрая, след осем пълнителя, мишената направо се сгромоляса, разпокъсана от непрестанния поток горещо олово.
Люис хвърли поглед към екрана над мишената. Отличен резултат. 100.
Тя погледна извисяващия се Робокоп. Робо проследи как мишената се сгромолясва, прочете резултата си, а след това завъртя А-9 на пръста си и го мушна с лекота в кобура. Люис зяпна към механичната олимпийска фигура. Тя бе виждала това движение и преди. Само веднъж. Опита се да разпознае лицето под маската.
Проби си път през тълпата от техници и се приближи към Робо. Той обаче премина край нея след Мортън, неговия шеф.
Люис видя как широкоплещестата фигура изчезва към изхода. Тя сви рамене и се изсмя на себе си. Може би полудяваше. Нямаше и най-малка прилика.
10
Робо седеше в склада и гледаше как Тайлър, Рузвелт и техниците се суетят около него. Всички бяха с мониторни гривни и носеха списъци. Осъзнаваше, че се вълнуват за него, без всъщност да забелязват, че той е там. Внезапна мисъл премина през съзнанието му. Тя му вдъхна увереност, че той е нещо. Спомняше ли си това? Не. Не наистина. Мортън крачеше напред-назад пред него, като се потеше. Беше радостен. Странно наистина.
Тайлър погледна към един техник.
— Проверете мрежата за прицелване.
Тайлър посочваше с молив различни предмети в стаята. Тоалетна. Сандък. Краката на Мортън. Робо отбеляза всичките. Когато ги виждаше, пред погледа му се появяваха малки серии зелени линии, наложени върху тях. Те се обединяваха и образуваха кръгла мишена.
— Проверено — обади се един техник.