Робо слушаше как Тайлър изстрелва заповеди и въпроси. Техниците отговаряха монотонно: „проверено“.
В мозъка му се вливаха зелени линии и графики. В действителност той не разбираше тяхното предназначение, но схващаше, че са неделима част от функционирането му. След няколко секунди Тайлър се обърна към Мортън.
— Той е готов.
Мортън се усмихна така, че зъбите го заболяха.
— Великолепно. Можете ли да ни оставите насаме?
Тайлър, Рузвелт и останалите излязоха от стаята. Мортън се наведе над Робо. Робо видя едновременно и човека, и биографичните данни, които се появиха редом с лицето му. Мортън постави бащинска ръка на рамото му.
— Робокоп — започна той. — Кои са основните ти инструкции?
Пред погледа на Робо, сякаш на монитор пробягаха поредица от изречения. Той послушно ги изрецитира и те се запечатаха в съзнанието му.
— Първа инструкция: Да служа на обществото. Втора инструкция: Да поддържам закона. Трета инструкция: Да защитавам невинните. Четвърта инструкция… — Робо се поколеба. — Четвъртата инструкция е засекретена.
Мортън отдръпна ръката си.
— Много добре. Много, много добре.
Робо премигна. Спомняше ли си това? Не. Това бе само една фраза.
Мортън му махна с ръка.
— Хайде.
Той поведе Робо към главната стая на управлението. Спря се пред бюрото на сержант Рийд. Робо съзнаваше, че го следва малка група техници.
Всички погледи бяха вперени в него. Беше вече известен.
Рийд не им обърна внимание, докато Мортън не го заговори.
— Той има нужда от кола.
Рийд не си направи труда да вдигне поглед. Хвърли на Мортън връзка ключове. Те полетяха право към челото му. Без да мисли, Робо се протегна, с плавно движение грабна ключовете и отпусна ръка.
— Благодаря, сержант Рийд, — вежливо каза той.
Рийд се вторачи неловко в тромавата фигура.
— Моля — измърмори той.
Мортън посочи на Робо вратата.
— Тръгвай, момче.
Робо кимна, прекоси стаята в посока към вратата и излезе. Отвън го чакаше един турбокрузър. Спря се за момент до колата — примитивно средство за придвижване, изложено на повреди и не особено маневрено при високи скорости. Все пак тя бе по-привлекателна от другите коли наоколо. Изглеждаше нова и изключително блестяща. Луната светеше върху покрива й. Нито една драскотина по металната повърхност.
Робо се качи в колата, включи двигателите и потегли с рев в нощта, като следеше внимателно показанията на приборите върху таблото. Насочи колата към слабо осветени улици. Отбеляза, че почти всичко наоколо е в напреднал стадий на разруха. Чудеше се как се е стигнало дотук. Щом това място бе в такова незавидно състояние, защо не дойде някой просто да разчисти района и да го подмени изцяло?
Разшири обхвата на зрението си, като наблюдаваше пътя пред себе си и различните данни, които пробягваха по таблото на колата. Премина по улица, където все още имаше няколко отворени магазина. Къдрокос млад мъж се тътреше по тротоара по странен начин. Връхната му дреха бе силно зацапана. Робо отбеляза. Загуба на равновесие. Стесни полезрението си, за да го види по-отблизо. Разширени зеници. Реакции, предизвикани от наркотици. Засъхнала слуз около носа. Сухи и напукани устни. Тегло: около сто и десет фунта. С трийсет фунта по-малко от нормалното за мъж с този ръст. Заключение: състояние, причинено от злоупотреба с фармацевтични вещества, непозволени от закона. Вероятно вещество на злоупотребата: кокаин, възможно хероин.
Робо зави зад ъгъла и направи разбор на фактите.
Тони Алварес, шейсетгодишен, седеше зад бара в малкия си магазин и гледаше телевизора, закачен ниско на стената. Обичаше шоуто на Биксби Снайдър Не ми влиза в работата. Какъв симпатяга. Всеки път получаваше поне дузина торти в лицето. Биксби направи някаква забележка по адрес на проститутките и Тони се изкиска гласно.
Жена му Елвира се извърна от касата и погледна как мъжът й се кикоти. Шейсетгодишен, а още се държи като дете. Тя сви рамене. Е, да, всеки мъж крие в себе си едно малко момче.
Десетгодишният Пийти Дейвисън се размърда, щом Елвира го загърби. Той протегна ръка и тихо отмъкна един сникърс. Успя да го мушне в джоба на якето си, преди Елвира да се обърне.
— Избра ли си нещо, Пийти.
Пийти изучаваше внимателно витрината с лакомствата.
— Не, мадам. Още не.
— Ще затваряме скоро, Пийти. Решавай.
— Да, мадам. — Пийти й се ухили. Идиотка. От носа й стърчаха косми.
Елвира се усмихна, когато в магазина влезе млад мъж с палто. Олюляваше се. Изглеждаше много изтощен. Елвира въздъхна. Районът определено вече не беше същият както преди. Новият клиент застана до витрината със списанията и втренчи празен поглед в лошо оформените издания пред себе си. Елвира не хареса вида на младежа. Той трепереше. От челото му се стичаше пот.