Пийти погледна през рамо към него. Той се ухили. Наркоман. Възрастните понякога превъртат. Може би, ако този тип отвлечеше вниманието на собствениците, щеше да му се удаде да отмъкне втори сникърс. Наблюдаваше човека с надежда.
Елвира хвърли поглед към Тони. Тони вече гледаше младежа. Непознатият грабна едно списание Анални лесбийки в действие и се втурна към касата. Тръсна книжката на тезгяха. Пийти го погледна. Очите му горяха.
Усмивката не слизаше от лицето на Елвира.
— Ще има ли още нещо?
Наркоманът като че ли се замисли.
— Да — отвърна с равен глас той. — Изпразни касата и сложи парите в чанта.
Елвира се втрещи.
— Моля?
Наркоманът измъкна изпод палтото си рязана пушка АР-56. При вида на лъскавото оръжие Пийти бавно се отдръпна назад. Изведнъж загуби охота за сникърс.
Наркоманът прикрепи щик към рязаната цев и го размаха под носа на Елвира. Тони стоеше вцепенен под гърмящия телевизор.
— Дай парите — натърти непознатият. — Всичките. И без глупости.
Той се обърна към Тони.
— Къде е сейфът, дърто?
Устните на Тони трепереха.
— Ние… ние нямаме сейф.
Елвира започна да пълни една кесия с пари. Непознатият гледаше към Тони. Елвира натисна малък бутон в чекмеджето на касата, като с това задейства алармената инсталация. Така поне тя се надяваше. Не беше я използвала от пет години.
Непознатият се завъртя и сграбчи Пийти за врата. Очите на момчето се разшириха, когато почувства върха на щика над лявото си ухо.
— Отваряй сейфа или ще пръсна хлапака върху тортите — изкомандва наркоманът.
Пийти затвори очи. „Исусе-и-Мария-и-Йосифе“. Ако се измъкне читав оттук, никога повече няма да краде сникърс. Тони поомекна.
— Не пипай момчето — изхриптя гой. — Ще отворя сейфа.
Тръгна към една картина, изобразяваща Христос, закачена зад касата. Едно от онези триизмерни изображения, които намигат. Бутна я настрана и започна да се мотае с комбинацията на бравата. Беше нервен. Беше стар. Пръстите му бяха вдървени. Страхуваше се, че всеки момент може да чуе писъка на Пийти.
— Туткаш се, старче — подкани наркоманът. — До три да си отворил сейфа. Едно… две…
Той притисна Пийти към витрината със сладкишите. Елвира изпищя. Наркоманът дръпна затвора на пушката и я насочи към десетгодишното момче.
Елвира изпищя още веднъж.
Този път вниманието й не бе насочено към грабителя.
Като усети, че Елвира гледа над рамото му, наркоманът се обърна и видя как Робо нахлу в магазина. Крадецът се смрази.
— Какво, по дяволите, е това? — измърмори той.
Беше ченге. Но и не беше ченге. Беше машина. Но приличаше на човек. Той насочи пушката си към ченгето.
Робо не се впечатли.
— Можем да го направим по два начина — вежливо оповести той. — Лесен начин и труден начин.
Елвира и Тони се залепиха за пода, когато наркоманът изстреля три откоса.
— Мътните те взели, ченге.
Куршумите изплющяха по бронята на Робо и бясно се разлетяха из пространството. Пийти видя как бутилка с перилен препарат падна смъртно ранена на пода. Една лампа в магазина се пръсна. Селекторът на телевизора се завъртя и промени шест пъти каналите.
— Мътните ме взели, ченге — измърмори бандитът.
Робо сви рамене.
— ОК. Ще го направим по трудния начин.
Той тръгна към крадеца. Уплашеният наркоман отново откри огън, този път напосоки. Елвира и Тони се бяха хванали за ръце. Бутилки с джин се пръснаха на не повече от пет фута над главите им. Стрелбата обаче ни най-малко не забави Робо.
— Ааах! — изрева похитителят и насочи щика към него. Щикът издрънча в слабините на Робо. Той го отмести. Щикът приличаше на малка хармоника.
Робо сграбчи пушката на бандита с огромната си ръка и разби цевта й.
— Сега е мой ред.
Размаха пушката като бейзболна бухалка. Прикладът й попадна върху челюстта на крадеца и той отлетя към задната част на магазина. Неканеният гост достигна скорост от двайсет мили в час, преди да се забие с главата напред във вратата на огромен фризер. Това, което остана от главата му, не беше достойно за споменаване.
Елвира и Тони бавно се показаха иззад касата.
Пийти се изправи на крака и се взря в подобието на лице на суперченгето.
— Уу! — възкликна Пийти.
Робо се обърна към микрофона.
— Централа. Искане за транспортиране на арестант…
Погледна към задната част на магазина. Похитителят все още помръдваше. Едва доловимо.
— И медицински екип. Улица „Саут Пайн“ 174. Разбрано?