— Разбрано — избълва радиото.
Робо се обърна към собствениците на магазина.
— Не мисля, че той ще ви обезпокои повече. Тони погледна смазаното тяло до вратата на фризера.
— Не мисля, че той ще безпокои когото и да е повече.
Робо вдигна два стоманени пръста към шлема си и нехайно ги отпусна в поздрав. Обърна се и излезе от магазина. Пийти го гледаше с широко отворени очи.
После се извърна към Елвира, измъкна сникърса от якето си и попита:
— Аа, колко струва това, мадам?
Тони обгърна жена си с ръка.
— За сметка на заведението е, Пийти.
— Ей, благодаря, мистър Алварес.
Пийти изтича навън точно навреме, за да види как турбокрузърът изчезва надолу по уличката.
— Този тип е по-добър от Ти Джей Лейзър — възкликна момчето.
Робо подкара турбокрузъра по крещящите, ярко осветени улици на увеселителния квартал. Тежко гримирани проститутки и травестити се поклащаха край уличните лампи на тротоарите. Няколко пънкари му показаха среден пръст, когато мина край тях. Неонов надпис: МОМИЧЕТА! МОМИЧЕТА! МОМИЧЕТА! — се отрази във визьора му.
Робо наблюдаваше внимателно и уличната измет, и таблото. На картата пред него замига ярка синя светлина. На няколко пресечки оттук. Без да се замисли, Робо включи всички сигнали. Сирените завиха. Светлините блеснаха в червено и синьо. Робо натисна педала на газта. Турбинният двигател оживя с рев. Някъде се извършваше престъпление и съгласно Първа и Втора инструкция това не биваше да се случва в района на Робо.
В тъмната уличка на четири пресечки от Робо млада жена с разкъсана блуза надаваше писък за помощ, а двама рокери я следваха по петите. По-бързият я настигна след миг, сграбчи я изотзад и заопипва полуоткритите й гърди. Тя изтърва чантата си, докато се бореше да се отскубне. Младият рокер я пусна, загледан в разголеното й тяло. Тя се обърна да побегне, но се озова в ръцете на втория кроманьонец.
— Хей, бебчо — издиша той в лицето й. — Спокойно. Няма да ти сторим нищо лошо.
Устните на жената потреперваха. Онзи беше само на два инча от лицето й. Той дишаше тежко. Вонеше на сардини и текила. Главата й се дръпна назад. Първият рокер я беше сграбчил за косата. Стоеше с нож в ръката. Желаеше я силно.
— Май тук има твърде много коса. Харесвам мацета с къси коси.
Насилникът пред нея я стискаше здраво.
— Аз също. Хайде да я подстрижем, преди да… я чукаме.
Бандитът зад нея изстреля с щракване сгъваемото острие и бавно отряза голям кичур от косата на жената. На лунната светлина блеснаха сълзи и се изтърколиха по лицето й. Тя беше ядосана. Уплашена. Унижена. Без да съзнава какво прави, блъсна насилника зад себе си с лакът в слабините и се опита да събори момчето, което я държеше за раменете.
Той я раздруса яростно, докато партньорът му виеше от болка.
— Бебчо, влудяваш ме.
Извади нож и го притисна до гърлото й.
— Не ме побърквай, гълъбче.
Смееше се, като гледаше пороя блестящи сълзи по лицето й. Той премигна. Сълзите й вече не блестяха. Всъщност лунната светлина, която осветяваше лицето й, беше засенчена… засенчена от огромно тяло.
Мощен глас прокънтя през уличката.
— Пуснете жената! Арестувани сте!
— Какво, по дя… — Рокерът, който държеше жената, се изви. По уличката към него крачеше най-шибаният полицай, какъвто някога бе виждал. Имаше вид на ченге. Но вървеше като… е, войник или нещо от сорта. А ръцете му бяха грамадни като… пистолета му. Който наистина беше грамаден.
Двамата рокери се свиха и избутаха жената пред себе си.
Робо прецени, че времето за разговори е свършило. Превключи от режим на обръщение към режим на прицелване. Вдигна пистолета си.
Насилникът се бе прикрил зад жената и държеше ножа допрян в гърлото й. Робо анализира положението. Като извади от паметта си мрежите за прицелване, се опита да прецени как да стреля, за да не засегне жената, а да улучи нападателя й.
Дойде компютърният отговор — липсваше благоприятна посока.
Робо държеше пистолета си вдигнат. Превключи на режим за компютърна графика на релефа. През мозъка му преминаха зелени линии и числа с указание за точния ъгъл на стрелба и траекторията на куршума.
Насилникът не можеше да предвиди това. Защо ченгето не се чупеше? Той държеше заложник.
— Майтапиш ли се, задник такъв? Ще прережа гърлото на тази кучка от ухо до ухо.
Робо не отговори. Едва забележимо изви тялото си и изстреля единичен залп в стената отляво.
Чу как куршумът рикошира високо в стената отдясно. „Пинг.“ Още един рикошет. Този път надолу. Заложничката изпищя, когато куршумът прониза косо главата на нападателя й и пръсна лицето му върху блузата й.