— Няма проблем, Милър. Освободи кмета и ще получиш кола, бели гуми, видеоигри, стереоуредба — каквото искаш, човече.
При прозореца Милър се наведе за още една бисквита. Не беше останало нищо. Той се надвеси над перваза.
— Не ме изкарвай от търпение, капитане. Ако ме изкарате от търпение, ще ги убия. Искаш ли да видиш?
Прекоси стаята, издърпа кмета да стане на крака и го затегли към прозореца. Изтика го до отвореното крило и застана с гръб към стената, като приготви своя „Узи“ за екзекуцията.
— Никой никога не ме е вземал на сериозно — изкрещя Милър. — Добре, хайде сега всички да станем сериозни.
От другата страна на стената Робо настрои термографа. Сега картината беше много по-ясна, отработеното от компютъра изображение му показа съвсем близо настръхналото тяло на Милър. Пръстът на Милър бе започнал да натиска спусъка на картечницата.
— Хайде всички да целунем задника на кмета за довиждане — изписка Милър.
Робо изтегли дясната си ръка назад и я стовари върху стената. Тя експлодира. Милър бе започнал да се обръща, когато гигантският юмрук се появи от разрушената стена. Робо хвана Милър в удушаваща хватка и го дръпна. Милър натисна спусъка. Пръски горещо олово изсъскаха през кабинета на кмета. Гибсън и помощниците му се хвърлиха да се прикрият, а куршумите отнесоха парчета от мебелировката и мазилката.
Робо дръпна по-бързо и по-силно. Той изтегли пищящия, ритащ Милър през стената в съседния кабинет. Милър продължаваше да стреля. Куршумите удряха в тавана. Душ от мазилка се посипа върху двамата. Милър се изви и се обърна към Робо. Замахна с цевта на автоматичния си пистолет и цапардоса полицая в челюстта. Робо почти не усети удара.
Той погледна към убиеца и сви левия си юмрук. Заби го в тялото на Милър. Милър се сви на две. Вилата на удара накара съветника да литне назад. Тялото му се удари в прозореца на кабинета.
Милър крещеше мръсотии, докато хвърчеше от третия етаж на кметството, за да намери долу смъртта си.
Робо премина през стената в кабинета на кмета. Потресеният Уолдо Гибсън стоеше до бюрото. Робо огледа кабинета и се увери, че останалите заложници са невредими.
— Радвам се, че сте в безопасност — обяви той. — Извинявам се за материалните щети, причинени при обезвреждането на нарушителя.
Той кимна, излезе от стаята и затвори вратата лед себе си.
— Приятна вечер.
Кметът Гибсън се втренчи в затворената врата. После погледна дупката в стената.
— Трябва да е много яко ченге — констатира той. После тръгна, за да помогне на помощниците си да се изправят на крака, като газеше разхвърлените обвивки от бисквити по пътя си.
Пред кметството Робо се отправи към колата си. Запали мотора на турбокрузъра и погледна тълпата зад полицейските заграждения. Тя ликуваше. Тя го поздравяваше.
Докато караше нататък, би трябвало да се почувства добре от всичко това… но не знаеше как.
12
Джан Мърфи сложи и последните дрехи на починалия си съпруг в прокъсана мукавена кутия. Седна върху смачканата покривка на леглото и погледна десетте кашона пред себе си. Дванайсет години брак, цял човешки живот, събран в кашони от бакалски стоки.
Усмихна се на себе си. Мърфи щеше да оцени иронията. Бутна един кашон настрана и излезе от спалнята. Откакто почина мъжът й, спеше в дневната. След толкова години, през които го бе чувствала до себе си, не можеше да понесе мисълта да лежи сама в леглото.
Ядът й, причинен от смъртта му, беше преминал. Мъката, скръбта все още не я бяха застигнали. Преминаваше периода на вцепенение. Беше загрижена най-вече за Джими. Той го изживяваше много тежко.
Чудеше се как да се справи. Ако го глезеше, ако гледаше на него като на рядък порцеланов съд, само щеше да накара десетгодишното момче още по-остро да почувства загубата. Ако се опиташе да живеят, сякаш нищо не се бе случило, момчето можеше да си помисли, че не я е грижа за смъртта на баща му. Възприе поведение, колебаещо се между двете възможности.
И последните им вещи бяха почти опаковани. Щяха да напуснат къщата утре сутринта. Вдругиден щяха да бъдат на път към лунната колония. „Уникорп“ се отнесе с разбиране към тях. Придвижиха молбата й с предимство — нали Мърфи беше убит при изпълнение на служебните си задължения и така нататък. Хората зад бюрата се усмихваха и бяха отзивчиви.
Мина по празния коридор. Джими извика:
— Ей, мам. Я виж!
Тя спря учудена. Не го беше чувала така възбуден от времето преди нещастния случай. Нещастен случай.
Влезе в почти празната дневна. Джими беше скръстил крака пред телевизора. Гледаше новините.