Фредериксън с усилие запазваше самообладание. Изхриптя в микрофона:
— Ранени офицери, част 217, подкрепление и медицински екип.
Отговорът, който дойде в мъртвата тишина, беше кратък и по същество:
— Част 217, всички налични части в момента са ангажирани. Действайте като първична контактна част. Молбата за медицинска помощ — приета.
Конърс стовари юмрук върху таблото.
— Страхотно. Като по времето на Джон Уейн.
Открехна дясната врата.
— Хайде. Ще те прикривам.
Фредериксън и Конърс бавно отвориха вратите на турбокрузъра. Който и да бе взривил колата пред тях, е бил абсолютно смахнат. Който и да е бил, навярно все още е там. Сега ги наблюдаваше. Конърс стоеше пред колата и бавно се обръщаше. Лъчът от лазерния прицел, монтиран на пушката му описваше малки светлинни кръгове върху затворените прозорци и неравните покриви на сградите. Докато Конърс изучаваше района, Фредериксън със спуснат шлем се приближи до горящия крузър.
Вгледа се в смачкания шлем на Дафи. Под плексигласа лицето беше смазано. Стефани Дафи, двайсет и осем годишна, от четири години в полицията. Никакви признаци на живот.
Конърс погледна Фредериксън, като продължаваше да се върти бавно.
— Как е Дафи?
Фредериксън вече отиваше към Алкът.
— Тя е мъртва. — И се наведе над втория паднал полицай.
Алкът беше все още жив. Тялото му започваше неконтролируемо да се гърчи и тресе. Конвулсивни тръпки. Огромна рана на гърдите. Исусе, през разкъсаната бронежилетка той можеше да види сърцето на Алкът. Фредериксън усети как в очите му напират сълзи. Каква безсмислица! Защо тези двамата? Защо патрулиращи полицаи? Той застина над тялото. Гневът му се надигаше. Конърс не преставаше да се озърта.
Отново и отново насочваше прожектора към едни и същи точки. Там нямаше никого, нали? Защо тогава беше така нервен?
— Хайде, човече! Да изчезваме оттук.
Едва доловимо щракване го накара да се извие надясно. Вдигна пушката. Помисли си да извика към Фредериксън. Това беше последната му истинска мисъл. За миг той изпита учудване, когато откос от пет изстрела разкъса бронежилетката му на десетки парчета. Неговото умиращо съзнание проследи как ръцете му изпускат пушката на земята. Той беше облян в кръв. Собствената му кръв.
Ревът на оръжията беше кратък, но смъртоносен. Фредериксън видя какво се случи с Конърс и побягна към колата, като стреляше непрекъснато. Не можеше да види никого, по дяволите. Беше наистина ужасно тъмно. Стреляше, без да спира, в обкръжаващата нощ. С малко късмет би улучил. Но нямаше никакъв късмет. Откъм тъмното проблесна слаба светлина. На левия му крак зейна двуинчова рана, голяма тъмночервена сълза избликна от панталона му. Закуцука към турбокрузъра. Изглеждаше му на мили далеч.
Сега можеше да види как стрелците се приближават. В началото не му приличаха на хора, само тъмни петна, които тичаха напред. Фредериксън се гмурна към отворената врата на турбокрузъра. Докато се наместваше зад волана, във въздуха свистяха куршуми.
— За бога — промърмори той, затръшна вратата и включи двойните турбини. Колата оживя с рев. Мониторите и показанията на таблото внезапно светнаха. Издърпа тялото си да седне, насочи колата към пресечката, но когато се отправи към улицата, предното стъкло експлодира с трясък.
Почувства, че главата му се блъсва назад в седалката, а шлемът му се пръска. Лицето му пареше. Бе лепкаво. Съзнанието му плуваше. Всичко му изглеждаше по-гръмко от обикновено. Всичко беше по-ясно. Всичко беше ултра.
Фигурите се появиха откъм сенките. Фредериксън едва не се изсмя. Бяха хора. Обикновени хора. Не демони. Не чудовища. Само хора. Улична измет. Той видя нисък слаб мъж да притичва край тухлена стена, озарена от лунната светлина. При вида на димящия турбокрузър мъжът — с флакон боя в ръката — слабо се изкиска.
Втори, върлинест мъж, закрачи към потрепващото тяло на Алкът, насочи пистолет и изстреля куршум в мозъка на умиращото ченге. Конвулсиите спряха.
Снажен мъж с високо чело и величествена походка поклати одобрително глава към останките на Конърс и Алкът. Намести слънчевите си очила и тръгна към Фредериксън. Фредериксън сподави смеха си. Никога не бе разбирал защо хората носят слънчеви очила през нощта.