— Почакай да видиш това. — Той сияеше.
Джан коленичи до него. Джес Пъркинс, с коса струяща и блестяща в светлините на студиото, седеше сериозна пред видеорепортаж от изтеклата седмица. Джан зяпна, когато тялото на съветника Рон Милър изхвърча от един прозорец на третия етаж и полетя към земята.
— Чиста работа, а? — попита весело Джими. — Нещата се оправят.
— Джими! — възкликна Джан. — Не мислиш ли, че е малко пресилено?
— Чакай.
Джес се вторачи в камерата. Гримът на очите й бе с подходящия син оттенък.
— Всичко започна преди седмица, с геройското спасяване на кмета Гибсън и на двама от помощниците му от полицай… чиято самоличност се пази в тайна.
Предаването продължи с видеорепортаж от пресконференция. Двама служители на „Омникон“, мистър Мортън и мистър Джонсън, стояха от двете страни на огромно ченге — брониран войник с вид на краен бейзболен защитник.
Вчера — продължи Джес — ОКП сложи край на спекулациите, като даде гласност на експерименталната програма за борба с престъпността. Тя се нарича „Робокоп“. Днес децата от основното училище „Лий Якока“ видяха на живо това, за което техните родители само бяха чели в комиксите… детински супермен.
Репортажът продължи със сцена от многолюден училищен двор, където извисяващият се като Прометей брониран човек преминаваше през безкрайна тълпа от възбудени деца и репортери. Джан видя как Джими се ухили, когато великанът закрачи през тълпата. Тя поклати тъжно глава. Мърфи би обърнал равнодушно гръб при вида на тази палячовщина. Той беше истинско ченге. Гледаше си работата. Гледаше я добре. Не се хвалеше. Не се и оплакваше.
Останал без дъх репортер тикна микрофон пред гиганта.
— Извинете ме, Робо. Бихте ли предали някакво специално съобщение за всички деца, които ни гледат от домовете си?
Героят се обърна и се взря в камерата.
— Не си търсете белята — беше всичко, което каза той.
Децата ликуваха. Последва реклама на предаването на Биксби Снайдър Не ми влиза в работата.
Джан остана втренчена в екрана. Имаше нещо в очите на механичното ченге, което не й даваше спокойствие. Нещо почти човешко. Нещо познато.
Джими се промъкна към нея:
— Страхотен е, нали? По-добър е от Ти Джей Лейзър. Този тип е истински. Мислиш ли, че ще го показват в новините на Луната?
— Сигурна съм, скъпи — отговори Джан.
Онези очи направо я пронизваха. Тя се освободи от това чувство. Все още бе разстроена от нещастния случай. Не бяха изминали и два месеца от погребението. „Омникон“ нямаха задръжки. Духовата музика свиреше „Възхитителна божия благодат“. Половината полицейско управление в костюми. Елегантен ковчег. Затворен. Бяха казали, че Мърфи е съвсем обезобразен.
Тя изхлипа. Джими я погледна особено.
— Добре ли си, мам? Нещо лошо ли казах?
— Не — усмихна се вяло тя. — Не. Само ще ми липсва тази стара къща. Това е всичко.
Джими я прегърна.
— На мен също ще ми липсва.
Новините продължиха и Джими зачака със затаен дъх да зърне отново своя нов герой, Робо. Вместо това, блеснал в крокодилска усмивка на фона на графика, изобразяваща футуристичния Делта Сити, се появи Кейси Уонг.
— Все още не е определено официално кога ще започне реализацията на проекта за Делта Сити на ОКП — съобщи той твърдо, опитвайки се да скрие интонациите на младостта си. — Профсъюзните лидери отказаха да одобрят строителството, докато ОКП не гарантира личната сигурност на работниците в Стария Детройт. Робърт Мортън, изпълняващ длъжността вицепрезидент на програмата „Робокоп“, заяви следното…
Слабият нервен мъж, когото преди няколко минути зърнаха на подиума с Робокоп, сега се бе разположил в разкошен кабинет.
— Е, не мога да коментирам Делта Сити — започна той. — Това не е от моята компетентност, но в отдел „Сигурност“ ние предвиждаме края на престъпността в района на Стария Детройт в рамките на четирийсет дни. Имаме нов човек в града и той се казва… Робокоп.
Камерата бавно се завъртя надясно. Там седеше суперченгето. Робо гледаше неумолимо към нея.
— Аз съм тук с една-единствена цел: да направя улиците безопасни за гражданите и да поставя уличната измет на мястото й — или зад решетките, или в земята.
— Страхотно — подвикна Джими, а Уонг се появи с друга новина за заплаха от ядрена война в страна, за която Джан никога не бе чувала. Нищо от това, което каза Уонг, не стигна до нея. Продължаваше да си мисли за онези очи. Студени, но чувствителни. Празни, но решителни. И даже под синия защитен визьор те все още изглеждаха сини. Много, много сини.