— Ей — подвикна единият техник, като забеляза нередност в някакво показание. — Какво е това?
Другият техник фрасна уреда.
— Японско оборудване.
Върнаха се към разговора си. Вътре в склада Робо седеше. Тъмнина. Бръмчене. Всичко беше неподвижно. Никакви мисли. Никаква мощност. Пукане. Ярък светъл импулс оживи сетивата му. Тъмна фигура пробяга край него. Кой беше този? Спомняше ли си това? Не, той нямаше спомени. Чакай. Гласове. Смях. Щракване. Какъв беше този шум? Пушка. Спомняше ли си това? Да. Много добре. Но откъде?
Пукане. Вихър бяла светлина. Мярване на стая. Квадратни форми. Сандъци. Хора над него. До него. Пушки, насочени към неговото… тяло?
Рев.
Чувството за плът, отделяща се от него.
Робо се събуди внезапно. Челюстта му го болеше от търкането на зъбите. Той отърси глава, а индикаторните лампи на стола затрепкаха неистово. Пред очите на смаяните техници Робо се изправи на крака.
— Ей, виж — изсмя се единият. — Тенекиеното момче се включи.
Вторият техник се намръщи.
— Не му е време. Ти ли го активира?
Първият техник не изпадна в паника.
— Японско оборудване. Вероятно токов удар. Да влезем и…
Беше твърде късно. Робо напускаше склада.
— Ей — възкликна първият техник. — Той не трябва да прави това.
Сега вторият техник възпря паниката.
— Ще му го кажеш ли?
Първият сви рамене.
— Не.
В стаята за регистрация доктор Рузвелт беше на път да удари една полицайка, когато Робо влезе.
— Разбира се, аз съм учен, но се занимавам с гимнастика три пъти седмично. — Рузвелт се ухили. — И… какво по дяволите?
— На мене ли говорите? — попита ядосано полицайката.
— Не. На НЕГО.
Робо прекоси стаята и се насочи към изхода, Рузвелт погледна часовника си и като съобрази, че Робо не е в график, изтича към склада в дъното на полицейското. Двамата техници преглеждаха показанията на приборите.
— Как се случи това? Какво, по дяволите, е това? — пищеше Рузвелт.
— Аа — отговори първият техник, — И ние се чудехме.
Робо затръшна вратата на полицейското управление в Стария Детройт. Навън полицаите Дюис и Старкуедър водеха нагоре по стълбите крадец в белезници, когато Робо се размина с тях, Люис видя, че той се насочи към колите. Тя побутна задържания към Старкуедър.
— Регистрирай го. Ще дойда след малко.
Робо спря пред един празен крузър и отвори вратата. Изражението на решимост не слизаше от лицето му. Нещо ставаше. В него нещо кипеше. Нещо чуждо. Нещо много реално. Почувства нечие присъствие зад себе си. Обърна се. Оказа се лице с лице срещу една полицайка.
— Ей, здравей — обади се жената. — Нямах възможност да ти се представя. Аз съм Ан Люис.
Робо направи крачка към нея. Люис не помръдна, но гледаше нервно бронирания човек. Робо премигна. Мрежи и числа замъглиха погледа му. Едва виждаше лицето й. За момент тя бе единствената жена на света, която го интересуваше. Той премигна отново. Основните инструкции се появиха в мозъка му. Първа инструкция: Да служи на обществото. Втора инструкция: Да поддържа закона. Трета инструкция: Да защитава невинните. Четвърта инструкция: Засекретена.
— Имаш ли име? — попита Люис.
Той премигна отново. Инструкциите и мрежите бяха изчезнали. Люис все още стоеше пред него.
— С какво мога да ви помогна, полицай Люис? — попита Робо, след като си възвърна контрола.
Люис не знаеше какво да каже:
— Оо, аз… Не това имах предвид. Имаш ли име?
Робо се втренчи в нея. За какво говореше тя?
Люис се намръщи.
— Хайде, Мърфи. Това си ти, там отдолу, нали? Робо отстъпи предпазливо.
Мърфи?
Люис се взираше дълбоко в сините му очи:
— Наистина ли не си спомняш за мен?
Робо се плъзна в колата.
— Не. Извинете ме. Трябва да работя. Някъде се извършва престъпление.
Той включи турбокрузъра и отпраши в нощта. Няколко мига по-късно съсипаният доктор Рузвелт изтича към тротоара, където объркана и несигурна все още стоеше Люис. Стиснал куп листа, от управлението излетя Тайлър и застана до шефа си.
— Какво му говорехте, полицай?
Преди Люис да може да отговори, една лимузина спря със скърцане пред управлението.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Мортън.
— Тя говореше с него — обясни Рузвелт с вид на ученик, който донася за нечестен другар.
— За какво? — изиска отговор Мортън.
— Просто така. — Люис сви рамене.
— За какво по-точно? — настоя ядосано Мортън.
— Във връзка с работата. — Люис се подсмихна.
— Той е ченге, нали? — избоботи гласът на Рийд зад гърба на Мортън. — Защо да не си побъбри с колегите?
Младият директор се обърна и застана срещу едрия възрастен полицай.