— Мисля, че изясних, че този проект не влиза в работата на вашите хора!
— Доколкото вашият проект е ченге в моето управление, той може да говори с когото или с каквото си поиска — напуши се Рийд.
Мортън се обърна към Тайлър:
— Какво, по дяволите, става тук? Дефект ли има, или какво?
Тайлър се загледа в тестето листа:
— Е, нямаме стопроцентова сигурност. Имам предвид, че системата не е проектирана да изпитва детайлизиран соматичен отклик.
— Изглежда Робо е имал сън, мистър Мортън, — обясни Рузвелт.
— Глупости — изсъска Мортън. Той се обърна към Люис. — Какво му говорехте?
— Е — Люис се предаде. — Попитах го дали има име. Той не знаеше.
Очите на Мортън се изцъклиха. Той бе на път да изпадне в истерия.
— О, страхотно. Позволете ми да ви изясня това, лейди. Той няма име. Той има програма. Ясно ли е?
Люис сви рамене.
— Да.
Рузвелт беше все още загрижен:
— Предлагам да го приберем, да проверим изправността на системите…
Мортън притвори очи. Цялата му кариера, положението му, договорите за около три милиона долара, изнесени на корицата на списание Тайм, се въртяха пред очите му, пропадайки в огромна, високотехнологична тоалетна. Той изръмжа към Рузвелт:
— Искаш да го изключиш, защото е сънувал? Шегуваш ли се?
— Аха — отговори Рузвелт не съвсем по научному.
Мортън не бе свършил с представлението си. Погледна ядосано възрастния сержант.
— Ще си имаш неприятности, Рийд. Това ще си остане за твоя сметка. Този проект не засяга полицаите. Той е секретен. Той е на ОКП. Официалното мъмрене ще го имаш на бюрото си утре сутринта. Дисциплината на Люис е твое задължение.
Рийд изгледа младия директор.
— Мисля, че тя трябва да получи медал, че е заговорила тази торба с болтове. Вашият Робокоп се държи като… вицепрезидент на „Омникон“.
Мортън се навъси.
— Ще го държим на улицата — нареди той на Рузвелт. — Ще спазваме програмата. Не мога да си позволя прекъсване точно сега. Дайте ми показанията.
Мортън, Тайлър и Рузвелт забързаха назад към полицейското управление като подплашени гризачи. Люис сви рамене и се ухили на Рийд.
— Съжалявам, сержант. Попрекалих.
— Забрави го, детето ми. Мортън е истински задник.
Възрастният човек се загледа към празната улица в посоката, в която бе отпътувал Робо.
— Аз лично се възхищавам от тази ламаринена кофа, защото е помислила за промяна. Никога не е изглеждал, като че ли тръгва за някъде. А сега той се беше разбързал.
Люис кимна.
— Да, но накъде?
16
Седемнайсетгодишният Мики Радфърд искаше да стане астронавт, но не от типа на ония, които летяха до Луната и обратно като някакви космически стюарди. Той искаше да бъде астронавт от класа. Искаше да бъде пилот. Имаше и шанса. Ако можеше да спечели стипендията „Рокуел“ за Академията „Норкрос“, щеше да успее да се измъкне от Стария Детройт и да се втурне по пътя към космоса. Ако се провалеше на тестовете за стипендията другата седмица, можеше да забрави за плановете си за бъдещето. През остатъка от живота си щеше да се изкриви от работа в тази бензиностанция.
Точно сега не беше толкова лошо да работи нощна смяна. Повечето хора се страхуваха да излизат толкова късно през нощта, така че се уморяваше повече да наглежда бензиностанцията, отколкото да обслужва помпите. Работата му осигуряваше спокойно място и за учене. Мики седеше в будката на обслужващия, съсредоточен в учебника по аналитична геометрия. Не забеляза кога окаляният сив мотоциклет е изревал в бензиностанцията. Мики вдигна очи едва когато водачът почука на прозореца на будката.
Дребният недодялан мотоциклетист едва ли би стреснал Мики, ако не беше цевта на „Мак-10“, която онзи тикна в процепа за рестото.
— Давай парите, книжен червей, или ще ти пръсна мозъка — озъби се Емил.
Мики зяпна към цевта на пушката. Наистина ли ставаше това? Господи! В новините беше гледал репортажи за грабежи на бензиностанции на самообслужване. Но тук? В тоя пущинак? По средата на седмицата? Когато трябваше да се яви на изпит след няколко дни?
Озъбването се превърна в ръмжене:
— Хайде, пъпчива тикво — викна Емил. — Размърдай се.
Мики изпразни бързо касата и бутна парите към Емил. Емил ги погледна. Само няколко стотачки.
— Мъртво време — обясни Мики.
Емил насочи пушката към треперещото момче.
— Сега напълни догоре на номер седем.
Мики натисна бутоните за помпа номер седем, а Емил тръгна към мотоциклета. Числата на автомата се извъртяха до нула. Изцапаната механична ръка постави бензиновия струйник в мотоциклета на Емил и започна да пълни. Емил поглеждаше момчето в стъклената будка.