— Добър стрелец съм, малкият — похвали се Емил. — Затова не прави глупости. Мога да ти направя трета ноздра оттук.
Без да отмества насочената към будката пушка, той измъкна цигара от пакета, тикнат в джоба на ризата му, и я запали със свободната си ръка.
Емил не чу неясния вой на приближаваща се кола. Той се забавляваше твърде много да накара служителя да се чувства зле. Стоеше под светлината на знака „Шел“ и злорадстваше:
— Ей, приятел. Какво четеш там?
Мики бавно вдигна учебника и се усмихна като идиот. Емил присви очи, за да прочете заглавието на книгата.
— Колежанин ли си, или нещо от сорта? — попита той. — Обзалагам се, че се мислиш за голям умник. Да, типичен умник. Мислиш ли, че можеш да надхитриш куршум?
Емил се засмя. Изхриптяване.
Чифт тежки ботуши се приближиха към него.
Емил дръпна продължително от цигарата си. Изскърцване. Зад него имаше някои. Той се изви, все още с пушка в ръка, и се озова с лице срещу Робокоп. Оръжието на Робо беше насочено към сърцето му.
Робо наблюдаваше безстрастно мършавия бандит.
— Хвърли я! — изкомандва той.
Зъбите на Емил загракаха. Това беше механичният човек от телевизора. Цигарата му се изплъзна на земята. Очите му се щураха диво насам-натам. Трябваше да има изход от това положение. Робо го гледаше непоколебимо. В лицето му имаше нещо. Нещо, свързано с очите му. Нещо в начина, по който държеше пистолета си. Той прогони тези мисли.
— Жив или мъртъв — идваш с мен.
Лицето на Емил изгуби цвета си. Беше чувал и преди тези думи. Спомни си кога и къде. Присви очи, за да надникне под шлема на Робокоп.
Поклащаше глава от една страна на друга, сякаш се възстановяваше след ляв удар.
— Ти? Ти?
Емил изпадна в паника и изстреля откос куршуми. Те рикошираха бясно от бронежилетката на Робо. Емил натисна спусъка на своя „Мак-10“ за втори път и изпрати порой горещо олово към Робо. Когато бандитът се наведе за прикритие под линията на бензиновите помпи, отразените куршуми изсвистяха нататък. Куршумите разкъсаха три от бензиновите помпи. Един захранващ маркуч се цепна и струи бензин заобливаха земята.
Мики грабна учебника и записките си и се затича през вратата на будката, колкото можеше по-далеч от помпите.
— Мистър — извика гой. — По-добре се махайте!
Бензинът се изливаше неудържимо през счупените помпи. Гърбом, Емил се измъкваше от Робо към мотоциклета. Половината откоси разбиха останалите помпи и във въздуха изригнаха фонтани бензин.
— По дяволите — заключи той, като видя, че малка река от бензин го окръжава и плисва върху краката му.
Робо гледаше и бензина, и престъпника. Той активизира командата за прицелване.
Наблюдаваше как Емил скача на мотоциклета отвъд счупените помпи и го запалва. Машината се оживи с рев. Емил даде газ. Мотоциклетът се придвижи на няколко крачки, но нагази в малък поток бензин и се занесе неудържимо. Емил изпищя, когато мотоциклетът, наклонен на една страна, забоксува лудо. Той усети, че панталонът му се намокря от струя бензин. Мотоциклетът се хлъзна яростно към запалената цигара, която той беше изтървал преди няколко мига.
Цигарата лежеше и пушеше на осемнайсет инча пред краката на Робо.
Мотоциклетът продължаваше да се хлъзга към нея.
Река от бензин рукна в същата посока.
С херкулесови усилия Емил успя да задържи мотоциклета на място и изпитвайки неистова болка в глезена си, го изправи. Като по чудо, мотоциклетът попадна на сух асфалт и подскочи напред. Емил, комуто беше скъп животът, изманеврира с мотоциклета вън от прииждащия бензин.
Робо забеляза цигарата. Натисна с крак горящия фас, точно преди ручей бензин да го достигне и да облее обувката му. Стоеше неподвижен. Измина една секунда. Той разбра, че бе стигнал до цигарата с 1,3 секунди закъснение.
Въздухът около него експлодира в пламъци.
Локвите от гориво се възпламениха с оглушителен рев, като изпращаха ревящи огнени кълба на стотина фута във въздуха.
— Чао, ченге — изкиска се Емил. Неговият смях изчезна в грубите нотки на страха, когато забеляза, че огнена топка се плъзга по мократа настилка и се насочва към мотоциклета. Подкара напред — държеше се на десетина фута от вертикалната стена от пламък, която го следваше.
В центъра на този ад една почерняла бронирана фигура се обърна и проследи как Емил се измъква. Робо гледаше през ада и още веднъж активира командата за прицелване. Бавно и внимателно закрачи навън от пламъците. Окръжен от дебел, плътен пушек, той се взираше през дима и настрои фокуса си на отдалечаващия се бандит.
Робо вдигна все още горящата си ръка и стреля с „Ауто-9“.