Емил изпита остра болка в лакътя. Погледна ръката си. Там се бе появила рана с размер на портокал. Изгуби контрол над мотоциклета и се просна на твърдата суха настилка.
Емил почувства как раната разбуди всичките му центрове на болка. Осветено от големия пожар при бензиностанцията, нощното небе внезапно му заприлича на дневно. Огромна тъмна фигура се издигаше над него. Съществото приличаше на изчадие от самия Хадес. Видя как две опушени стоманени ръце се протягат към врата му. Те го сграбчиха за реверите и го изправиха. Усети, че мехурът му се изпразва. Едва не заплака. Тази нощ нямаше късмет.
Беше вдигнат край два почернели от огъня крака. Обгорено тяло. Оказа се с очи вперени в нечовешките очи на Робо.
Робо активира командата за запис. Не знаеше защо, но този човек беше важен за него. Искаше да разполага с информация за него. Емил бе замаян. Летеше. Като птица. Робо нагласи главата му пред записващите си очи. Анфас. Ляв профил. Десен профил. Всичко бе записано на видеолентата.
Емил се кикотеше в лицето на гиганта.
— Ти си мъртъв, човече. Ти си кошмар.
Земята под Робо се затресе, когато подземните резервоари на бензиностанцията се взривиха с рев. Емил погледна дявола пред себе си. Огромна огнена топка изригна високо във въздуха зад чудовището-полицай. На Емил му се стори, че тя може да стигне звездите. Видя как профуча край знака „Шел“. Той се взриви в бесен фойерверк от искри. Една от буквите отлетя в нощта.
Обгореното чудовище-ченге се издигаше пред Емил. Зад него неоновият знак мигаше спазмодично.
— Кой сте вие? — попита Робо.
Емил сви рамене и се изхили. Робо разбра, че дребният бандит не може да му бъде повече от полза. Пусна дребосъка на земята и все още димящ, закрачи към турбокрузъра. Не си направи труд да докладва за случая. Прецени, че досега поне половината от околността ще е разбрала, че нещо с местната бензиностанция определено не е наред.
Запали турбокрузъра. Беше намерил ключа към загадка, която не можеше да разбере. Все пак нещо вътре в него го тласкаше да открие… какво? Не знаеше. Просто имаше чувство за всичко това.
Наклони странно глава.
Имаше чувство!
17
Робо се втурна в залата за регистрация на полицейското управление в Стария Детройт с вид на адско видение. Бронекостюмът му бе обгорен. Тялото му все още пушеше и вонеше на бензин. Премина през стреснатите полицаи, край уплашените задържани и любопитния сержант Рийд.
Забави се пред Рийд.
— Къде са досиетата? — попита той.
Рийд се усмихна любезно.
— В компютърната лаборатория. Втори коридор вляво.
Робо тръгна.
— Благодаря, сержант.
— Като минаваш покрай съблекалнята, може би ще поискаш да се опиташ да вземеш душ. Имам предвид, ако не те корозира.
Робо се затича по коридора към компютърната лаборатория. Видя стъклените врати и мина през тях. Половин дузина информационни носители. Очилатите хора в бели ризи с къси ръкави спряха да работят, когато нахлу опушеният полицай.
Робо се приближи заплашително към бюрото на главния чиновник. Сесил — отговорникът за компютърните досиета, зяпна към лицето на почернелия гигант.
— Мога ли да ви бъда п-п-полезен, сър?
Робо погледна дребосъка.
— Не.
Вдигна ръка и видя терминала на компютърната лаборатория на пет крачки зад треперещия чиновник. Понечи да тръгне към машината. Сесил скочи на крака въпреки ужаса си.
— Какво точно ж-ж-желаете?
С едно перване на пестника си Робо забърса протестиращия човек настрана и продължи напред.
— Това място е с ограничен достъп — изкрещя Сесил. — Сър? Моля ви, сър!
Сесил рязко спря, щом Робо сви длан в гигантски стоманен юмрук. С вдигнат юмрук, той се обърна с лице към терминала. Чик. От кокалчетата на пръстите му се показа метален показалец. Сесил бавно започна да се оттегля, а Робо смъкна юмрука си и постави показалеца в слота на терминала. Загледа се в екрана пред себе си.
Терминалът започна да извежда на екрана стотици снимки на престъпници. Робо ги отминаваше една след друга. Не, това не му вършеше работа. Съсредоточи се и извика командата за плейбек. Видеоснимките на скимтящия Емил, които бе направил, отново се превъртяха. Той задържа снимката анфас и прехвърли лицето в своя компютър. След това позволи на образа в паметта му да избледнее.
Като сравняваше компютърния образ в паметта си с показваното на терминалния екран пред него, той налагаше лицето на Емил върху потока от снимки на бандити. Изведнъж потокът спря. Появи се снимка на Емил. Робо наложи компютърната графика на бандита от тази вечер върху старата снимка на Емил. Съвпадение. Робо извика досието на човека. Емил Делорийн. Опит за убийство. Грабеж. Палеж. Нападение със смъртоносно оръжие. Изнасилване. Разрушаване на частна собственост. Грандиозен бандит. Известни съучастници.