Робо бързо прегледа досиетата на Джо Нелсън, Доги Харис, Чан Олънд, Леон Клингенсмит, Кларънс Бодикър.
Робо хвърли поглед на дългото досие на Бодикър. Напечатано би заело най-малко три страници с единична разредка. Последни добавки…
Подозрение УБИЙСТВО: полицай на ДПД А. Дж. МЪРФИ. Код за достъп на файла ХЖ05183.
Робо отново извика командата за плейбек. Лицето на полицай Ан Люис изплува в паметта му. Тя гледаше към него намръщено.
— Хайде, Мърфи. Това си ти, там отдолу, нали? Робо остави образът да избледнее. Той се обърна към терминала и влезе във файла, означен с ХЖ05183.
На екрана се появи снимка на ченге. Към трийсетте. Високи скули. Дълбоки стоманеносини очи. Тънки устни. Красив по особен начин.
Много малко информация придружаваше снимката.
МЪРФИ, Алекс Джеймс… Убит в акция, ул. „Примроуз Лейн“ 3128, ДПД 8788 [ПОЧИНАЛ] СЕКРЕТНО.
Робо се концентрира върху екрана. Лицето. Думите. Оскъдна информация.
[ПОЧИНАЛ]
Думата като че изгаряше мозъка му.
Той се изключи от терминала и излезе от стаята. В залата мина край Тайлър и Рузвелт.
— Ей, Робо? — подвикна Рузвелт. — Сержант Рийд ми каза, че мога да те намеря тук. Все още не е време за твоята смяна, Робо.
Робо прекоси залата за регистрация и се насочи към изхода. Рузвелт и Тайлър го последваха.
— Ей, Робо? Наистина би трябвало да се изключиш сега за малко.
Робо излезе от полицейското управление. Сержант Рийд седеше зад бюрото на подиума и гледаше как двамата учени се побъркват пред пощурелия си проект. Засмя се вътрешно. Откъде да знае човек, че тази торба с болтове имала акъл въпреки всичко. Едно нещо, което тези образовани задници трябваше да научат, и то да научат бързо. Ченгето си е ченге, без значение от какво е направено.
И ченгетата не вземат акъл от когото и да е.
При бордюра Робо включи турбокрузъра и се понесе с писък по улиците на Стария Детройт.
Нещо го бе обладало. Нещо, което той беше безпомощен да спре. Едно видение продължаваше да се върти в мозъка му.
[ПОЧИНАЛ]
Човек — същество, което търси смисъла.
18
Утринната слънчева светлина се отразяваше в покрива на профучаващия турбокрузър и предизвикваше малка цветна дъга, която блещукаше по предното стъкло. Седнал зад кормилото, Робо гледаше разсеяно пустите криволичещи улици на града. Намираше се извън Стария Детройт, на път към предградията.
Дълбоко в себе си той изпитваше нещо. Чувство на загуба, но и на печалба. Искаше нещо. Имаше нужда от нещо. Не можеше да определи какво точно. Като че ли бе насочван от висша сила — програма, която все още не бе осъзнал.
При уличния знак с надпис ПРИМРОУЗ ЛЕЙН намали скоростта. Подкара крузъра покрай дълга редица съвсем еднакви панелни жилища, но различни по цвят и разположение.
Спря пред потъмняла от времето бежова къща. „ПРИМРОУЗ“ 3128. Слезе бавно от колата и се обърна към фасадата. Моравата отпред беше малка и неокосена. Имаше чувството, че някога е била добре поддържана. В земята бе забито колче с табела ПРОДАВА СЕ. Мина покрай дъсчената ограда. Бялата боя на портичката се лющеше.
Влажният пролетен бриз зашумя в самотното дърво сред моравата. Небето потъмня. Слънцето се скри. Замириса на дъжд. В далечината протътна гръм.
Робо отиде до входната врата и натисна дръжката. Вратата беше отключена. Бутна я нерешително. Изглеждаше му някак познато.
Взря се в тъмнината. Къщата беше малка, но разумно проектирана. В стените имаше вградени миниатюрни устройства. Това беше идеалната електронна къща. Несравнимо по-добра от склада, в който спеше.
Робо се позабавлява над последната си мисъл. Какво беше това? Хумор? Той направи гримаса. Никога преди това не бе се сблъсквал с това. Трябва да го изпробва по-често.
Направи три големи крачки навътре. Къщата се освети. Във въздуха се разля фонова музика. Сепнат, Робо се обърна и забеляза на стената близо до входната врата микрофон. Монитор. Телефон. Командна клавиатура. Мониторът се оживи с присветване и на екрана се появи лицето на изпотен човек на средна възраст с лошо оформен перчем и застинала усмивка. Върху лицето на ухиления продавач се насложи емблемата на КОСМИЧЕСКАТА МРЕЖА. Робо гледаше как той намества зле завързаната си вратовръзка.
— Добре дошъл, купувачо — посрещна го той. — Да се поразходим из новия ви дом…