Блясване на светкавица. Лицето на дребния Емил от бензиностанцията. Друга светкавица. Появи се Джо. Друг гръм. Чан. И друг. Леон. И друг. Кларънс Бодикър. Робо вдигна ръка, за да се заслони от вятъра и от виещите банши, развилнели се из небето. Изведнъж видя един кръст на гробището. Чу хлипане. Загледа се в кръста. В основата му имаше думи.
— Какво искате от мен? — прошепна той във водовъртежа на дъжда. Дочу слабото ехо от далечно ридание. Жената и детето. Призраците.
Робо издаде гърлен звук, звук на ранено животно, и се спусна към колата. Седна зад кормилото и тялото му се разтърси. После се разтърси отново.
19
Скрит зад прозорците на своя елегантен апартамент, Робърт Мортън, преуспяващ директор, изчака пролетната буря да отмине. Цял ден бе валяло, но това не развали настроението му. Носеше се тиха самба, а Мортън се приближи с ритмично поклащане към канапето при масичката за кафе от хром и стъкло. Хвърли поглед към балкона, където стоеше Тони, апетитна русокоса манекенка. Бризът издуваше дългата й коса в грациозни извивки.
Той се изсмя вътрешно. Животът беше хубав. Не. Животът беше шибано страхотен.
Седна на канапето до екзотичната Чандра и поднесе лъжичка с кокаин към носа си. Смръкна. Здравей, свят.
Чандра се изкикоти.
— Има нещо в начина, по който звучи — изгука тя. — Вицепрезидент. Преобръща ме цялата.
Чандра пое от кокаина. Мортън наблюдаваше как тя леко забели очи. Бинго.
Той отсипа малко кокаин в лъжичката и се заклати в такт към балкона.
— Пролетна буря — провлачи той. — Обичам дъжда. Искаш ли да „свирнеш“?
Тони кимна. Очите й проблясваха при пламването на светкавиците.
— Това е едно от нещата, които обичам да правя.
Мортън поднесе лъжичката към носа й. Тънка струйка кокаин се поръси по гърдите й. Мортън се усмихна.
— Какво ще кажеш за това? — измърка той, наведе се и зарови език между пълните й гърди. — Харесва ли ти?
Смехът на Чандра го прекъсна. Той се обърна и видя чернокосата красавица да се цупи.
— Запази малко и за мен, Боб.
На вратата се позвъни. Мортън погледна навътре в шикозното си жилище.
— Трябва да е шампанското.
Затанцува към входната врата и я отвори със замах. Усмивката изчезна от лицето му при вида на цевта, която се появи отвън.
— Навътре — заповяда гласът от входа.
Мортън се запрепъва към стаята, следван от насочената към лицето му пушка. Чандра и Тони се плъзнаха от балкона в стаята. Убиецът забеляза присъствието им, но не ги погледна.
— ОК, момичета. Чупка.
Чандра и Тони събраха нещата си и забързаха към изхода. Тони погледна за последен път към вцепенения от страх Мортън.
— Чао, Боби. Ще ми се обадиш някой път, нали?
Мортън не отговори. Убиецът затръшна вратата след тях.
— Откажи се, умнико.
Мортън се опита да събере всяка частица смелост от позите, на които някога е бил свидетел.
— Каквото и да искаш, няма да го получиш. Не знаеш ли кой съм?
В отговор гангстерът се изкиска и изстреля четири куршума в краката на Мортън. Младият директор падна с рев на пода. Натрошените му крака бълваха кръв върху дебелия бял килим. Въпреки болката, ужаса и паниката, Мортън успя да прецени, че ще му излезе много скъпо да почисти петната. По дяволите. Можеше дори да се изръси за цял нов килим.
Погледна нагоре към студените очи на убиеца. Започна да хленчи:
— Не мога да повярвам, че всичко това е реалност — завайка се той.
— Ще повярваш, златното ми момче — отговори убиецът.
Мортън започна да пълзи по пода, от него капеше кръв като от заклано прасе. Правеше широк завой, когато убиецът го прекрачи, извади минителевизор и го постави на масичката за кафе.
— Ела тук, задник такъв. Искам да видиш нещо. Мортън запълзя, а гангстерът смръкна малко кокаин и небрежно запали цигара. Унижен и обезумял от силната болка, Мортън седна пред убиеца.
— Ще ти дам всичко. Всичко, каквото поискаш. Моля те, не ме убивай…
Мъжът посочи телевизора с пушката си.
— Шоуто започва.
Мортън се загледа в телевизора и видя как на миниатюрния екран се появява лицето на Дик Джоунс.