— Здравей отново, Боби, момчето ми. — Джоунс се усмихна. — Тук е Дик Джоунс в направено по поръчка предаване, предназначено само за теб. Как ти се струва? Млад директор с телевизионно шоу, посветено на него. Чувстваш ли се важен? Ей, обзалагам се, че сега си на колене. Вероятно молиш за милост. Твърде патетично, а?
Джоунс се изсмя.
— Обзалагам се, че не се чувстваш много уютно сега, нали, Боби?
Мортън се вторачи в екрана. Джоунс беше луд. Наистина беше луд. Краката му започнаха да треперят. Така, каква беше новината? Той видя втрещен как сиамската му котка се примъкна към убиеца и се потърка о краката му. Убиецът протегна ръка и я погали зад ушите. Котката измърка. Мортън беше отвратен. Предателка. Не само че беше прострелян от един бандит, а сега и котката му се подмазваше на убиеца.
Джоунс продължи да говори весело.
— Знаеш в какво е истинската трагедия, нали, Боб? Можехме да станем приятели. Съотборници. Батман и Робин на ОКП. Но ти не пожела да минеш по надлежния ред. Мина през главата ми. Ех, колко лошо, Боби.
Убиецът бръкна в якето си и извади ръчна граната. Постави я с издрънчаване на масата.
Мортън се втренчи в гранатата и започна с видим ужас да напява като заклинание:
— Не — промърмори той. — Не, не, не, не, не…
— Но животът продължава — изрече Джоунс философски. — Това е стара история. Борба за любов и слава, нали, Боби? Помага, ако мислиш за нея като за игра. Голяма игра. Всяка игра си има победител и победен. Тази вечер, Боб, победеният си ти.
Убиецът изгаси цигарата си, изправи се, наведе се над масичката и изтегли халката от гранатата. Мортън запълзя отчаяно към масичката за кафе. Убиецът се изсмя и го ритна в гърба. Мортън изрева и се претърколи далеч настрана.
Кларънс Бодикър се ухили и го ритна втори път.
— За всеки случай — обясни той хладно.
Тръгна към вратата. Мортън се надигна и запълзя отново. Бодикър не му обърна внимание. Нямаше начин това момче да оцелее. Мина в антрето. Поколеба се за миг.
— Пис-пис-пис — прошепна той.
Сиамската котка на Мортън изприпка навън от апартамента.
— Добро коте — похвали я Бодикър.
Преди да затръшне вратата, погледна навътре. Мортън протягаше трепереща ръка към гранатата. Бодикър се наведе и взе котката.
— Хайде да си намерим нещо за ядене — предложи той.
Котката измърка.
Бодикър се отправи към аварийния изход, като си тананикаше:
— „Това би могло да бъде началото на нещо голямо…“
Заслиза по стълбите. Зад него вратата на апартамента се отскубна от пантите. Мощен юмрук от огън, дим и парчетии изби в коридора.
20
Дребен дъждец ръмеше по улиците на Стария Детройт. Уличните лампи се отразяваха в лъскавата настилка и създаваха впечатление, че всичко наоколо е чисто и блестящо. Робо седеше тихо в турбокрузъра. Наблюдаваше как сводници, проститутки и наркопласьори кръстосват квартала на развлеченията.
Цял ден не се бе появявал в полицейското управление. В този момент си даде сметка, че няма нужда да го прави. Ако Рузвелт и Тайлър искаха да го обуздаят, вече щяха да са се опитали да го направят. Той беше техният специален проект, нали? Осъзна, че би било лош ход пред обществеността, ако се опитаха да го изтеглят от улиците. Една добра идея на ОКП би се опорочила.
Вдигна стоманената си ръка и стисна юмрук. От кокалчетата на пръстите се плъзна показалеца. Мушна го в слота на портативния компютър в крузъра и се съсредоточи. Подаде на компютъра имената на Леон Клингенсмит, Джо Нелсън, Чан Олънд и Кларънс Бодикър. Компютърът изжужа и произведе няколко листа с техните досиета, както и три нови снимки осем на десет.
Робо взе снимките и тръгна по улиците. Хвана няколко сводника и няколко проститутки и им показа снимките. Отговорът неизменно беше:
— Не съм ги виждал, мой човек.
— Никак.
— Ъъ. Съвсем са ми непознати.
Робо вървеше из улиците — гневен, полуобгорен гигант. Зави в близката пресечка и забеляза група тийнейджъри, които разглобяваха една кола. Знаеше, че колата е крадена, но точно сега това не го занимаваше. Извади пистолета от кобура и го насочи към пънкарите.
— Стой — изкомандва той. Гласът му избумтя в уличката.
Дангалаците се обърнаха и разпознаха Робо.
— Да се пръскаме — прошепна един с пъпчиво лице.
— Майтап ли си правиш? — сопна се друг. — Това е Робокоп. Ще те пръсне на части.
— По дяволите — изруга първият, когато Робокоп тръгна към тях. Той сурово ги изгледа. Те започнаха да изпускат крадените части.
— С лице към стената, ръцете над главата, краката раздалечени!
Момчетата се подчиниха. Робо огледа колата.