Робо стреля веднъж, превъртя се и стреля повторно. Единият пазач падна мъртъв на две крачки пред него с яркочервено петно на гърдите. Вторият, с потекла от окото му кръв, започна да се свлича от корниза. Кракът му обаче се закачи за някаква дъска. Умирайки бавно, пазачът остана да се полюлява, окачен за единия крак високо над фабричното помещение. Робо го видя как се върти.
Почувства движение на две крачки от себе си. Обърна се и нарочи своя А-9 към източника на движението: Кларънс Бодикър. Бодикър се усмихна. Забележително бързо за човек, той измъкна от якето си граната и дръпна халката.
Робо бе насочил оръжието си към тялото на Кларънс. Почувствал надмощието си, Кларънс се ухили.
— Спокойно, тенекиена кукло. Или ще превърна това хале в скотобойна.
Робо изгледа Бодикър. Кларънс видя, че в очите на полицая няма страх. За по-малко от секунда почувства, че пред него стои най-страхотното ченге, което е живяло някога. Той зяпна към Робо, а после към дулото. Робо стисна зъби и пристъпи.
Кларънс се опита да се усмихне.
— Ще го направя, човече. Стой надалеч.
Робо се засмя. Той замахна с леко движение на свободната си ръка, подхвана Кларънс за чатала и го издигна високо във въздуха. Преди да го пусне, ръката му описа дъга. Кларънс полетя стремително в пространството и изтърва гранатата. Сгромоляса се върху един от прозорците. Наоколо се разлетяха безброй частици счупено стъкло.
Когато гранатата се приземи и отскочи извън помещението, се пръсна в един от другите прозорци.
Робо завъртя пистолета си в стил Ти Джей Лейзър и го мушна в кобура. Закрачи през това, което бе останало от лабораторията. Под краката му хрущяха остатъци от счупения прозорец. Той откри Кларънс, кървящ, но леко ранен, да лежи отвън върху купчина отпадъци.
Кларънс погледна към Робо.
— Позволи ми да спестя и на двама ни много време, тенекиени човече. Ако ме хвърлиш в затвора, ще изляза оттам за броени минути. Имам общ бизнес с ония момчета от „Омни…“. Ей!
Робо, който наистина не искаше продължителен разговор, вдигна Кларънс високо във въздуха и го насочи към един все още цял прозорец. Бърборещият убиец се завъртя през втора извисяваща се стъклена плоскост.
Кларънс тупна обратно в лабораторията, приземен между два смазани трупа, доскоро представлявали част от така наречената научна група на Сал. Кларънс погледна към тавана. По челото му потече плавна струйка кръв. Мъртвият пазач над него все още се полюляваше грациозно, закачен за единия си крак.
Робо се появи над Кларънс. Наведе се и прошепна:
— Кларънс Бодикър. Вие сте арестуван.
Щракна белезниците на кървящите му ръце.
— Имате правото да не говорите. Имате право на адвокат.
Кларънс се изсмя в лицето на големия глупак.
— Чуй ме, хромово кубе. Познавам човека, за когото работиш. С него сме приятели. Мога да ти улесня живота. Да ти спестя неприятностите.
Кларънс изкрещя, когато Робо го вдигна от пода и го изправи на крака, държейки го за белезниците.
— Всичко, което казвате, може и ще бъде използвано против вас в съда.
Робо се вгледа в убиеца. Присви очи и премина в режим на запис. Кларънс бе отворил широко очи към гиганта.
— Хайде, човече. Опитвам се да ти направя услуга. Работя за Дик Джоунс. Големият шеф в ОКП. Можеш да му се обадиш. Имам визитната му картичка. Вразуми се, кофо за боклук. Джоунс е номер две в „Омникон“.
Робо гледаше като че през човека. Над лицето на Кларънс се появи компютърна графика: ГЛАСОВ АНАЛИЗ: 93% ВЕРОЯТНОСТ ЗА ИСТИННОСТ.
Робо мълчеше, докато влачеше Бодикър от лабораторията към турбокрузъра вън. Мозъкът му работеше на пълни обороти. Всичко това беше без смисъл… все още.
Кларънс крещеше. Всички остатъци от самообладание бяха изчезнали, когато Робо го хвърли в крузъра.
— Не схващаш ли, задник такъв? „Омникон“ ръководи ченгетата. Ти си ченге.
Робо седна зад волана.
— Да. Аз съм ченге. Добро ченге.
Той даде газ и запраши напред.
— По дяволите — промърмори Кларънс. — Току-що ги отвори една шибана грамадна кутия с червеи, метални човече.
Робо кимна. Това беше възможно. Но ако беше го сторил, той щеше да намери начин да затръшне капака й отново.
21
Сержант Рийд седеше зад бюрото и гледаше гневно Старкуедър и Рамирес.
— Сигурно сте полудели.
Люис седеше на едно бюро зад двете протестиращи ченгета и ги наблюдаваше. Страстите бяха нагорещени. Нервите бяха на ръба. Положението в полицейското управление на Стария Детройт не беше розово.