— И на мен не ми харесва, както и на теб, сержант — каза Старкуедър. — Но чуй…
Рийд тресна с ръка по бюрото.
— Ти ме чуй, задник такъв. Искаш да се затвори Главно градско полицейско управление. Без ченгета този град ще се саморазкъса на парчета!
Заговори Рамирес. Гласът му беше спокоен, равен и твърд.
— Аз работя тук, сержант. Ще ти кажа. Профсъюзът мисли, че ти трябва да знаеш. Снощи имаше гласуване за стачка…
Рийд се огледа. Сега стаята се изпълваше с ченгета, които излизаха от съблекалнята. Рийд се взря в лицето на един човек. Ченгето гледаше в краката си. Никой не отвърна на погледа му.
— Безсилни сме, сержант, — продължи Рамирес. — Там прилича на стрелбище. Откакто „Омникон“ пое управлението, станахме изкуствени патици. Престои. Лоши комуникации. Медицинските екипи идват с половин час закъснение. Веднага щом напуснем полицейското управление и ставаме безпомощни мишени за стрелба.
Рийд гледаше пръстите на ръката си. Не можеше да оспори думите на Старкуедър. Смъртността в полицията се беше увеличила, а моралът бе паднал. Там навън бе настъпил ловният сезон за полицаи. „Омникон“, изглежда, изобщо не ги защитаваше.
За един дълъг миг стаята потъна в тишина. Наруши я трясъкът при отварянето на входната врата. Влезе Робокоп — влачеше смазания Бодикър след себе си. Тръшна го до бюрото на Рийд. Кларънс тихо се зъбеше.
Робо кимна към Рийд.
— Регистрирай го. Той е убиец на ченгета.
Робо се обърна и излезе от полицейското управление. Люис изтича до вратата и го видя да подкарва турбокрузъра. Тя поклати глава изумена и насочи вниманието си към кървящия човек пред бюрото на Рийд. Ченгетата огледаха Бодикър със смес от възхищение и гняв. Кларънс отвърна на погледите им.
— Какво, по дяволите, сте ме зяпнали? Само ми дайте телефон да се обадя. Искам да се измъкна от този приют.
Робо насочи турбокрузъра извън Стария Детройт, към модерната част на града. На фона на извиващите се пред него улици той превъртя последния запис в режим на плейбек. За пореден път видя триумфиращото лице на Бодикър, когато обяви:
— Работя за Дик Джоунс. Големия шеф в ОКП. Можеш да му се обадиш. Имам визитната му картичка. Вразуми се, кофо за боклук. Джоунс е номер две в „Омникон“.
С гласа на Кларънс, отекващ в мозъка му, и с лицето на гангстера, появяващо се в нескончаема верига в съзнанието му, Робо натисна педала на газта докрай. Силно.
В кулата на ОКП Джоунс нервно заобиколи бюрото си и рязко вдигна телефонната слушалка.
— Да… да… да — изчатка той. — Разбирам. Помня нашата сделка, но ти ме разочарова. Страшно много. Искам да запомниш това. Ти си ми задължен.
Тръшна слушалката и потъна в подобното на трон кресло. Забарабани разсеяно по бюрото с добре поддържаните си нокти.
— По дяволите — процеди той. — Всичко се обръща в някакъв Франкенщайнов театър.
Издърпа най-горното чекмедже на бюрото и извади малка компютърна карта. Активира я и започна да наблюдава как мъничката червена светлинка се приближава към Кулата.
Робокоп идваше. Джоунс поклати глава и въздъхна. Тази нощ щеше да бъде една от онези нощи.
„Искаш да си играеш на суперченге? — размишляваше Джоунс. — ОК. Ще играем. Но по моите правила.“
Пред Кулата се закова турбокрузърът. Робо излезе от колата, тръшна вратата и закрачи към главния вход. Мина през двете огромни стъклени врати, проправи си път през тълпата изморени служители и тръгна към асансьора.
Застана неподвижен до асансьорната клетка. Натисна бутона. След минута стъкленият асансьор слезе, пълен със стреснати чиновници и секретарки. Те притичаха нервно край обгорелия гигант, а той влезе в асансьора. Блъсна с пръст квадратния бутон за сто и дванайсетия етаж и едва не проби стената на асансьора.
Асансьорът се разтресе и спря на сто и дванайсетия етаж. Робо излезе разгневен и тръгна по празния коридор. Спря се пред вратата с надпис:
Без да се колебае, я отвори широко, със замах.
Приемната беше празна и тъмна, но под съседната врата с надпис ВХОД ЗАБРАНЕН се процеждаше светлина.
Робо отвори и влезе в стаята.
Тя бе осветена от една-единствена настолна лампа. Дик Джоунс седеше зад бюрото и гледаше към светлините на града далеч долу. В ръката си държеше чаша.
— Влез, полицай — усмихна се той. — Знаеш ли, обикновено не приемам без предварителна уговорка, но в твоя случай ще направя изключение.
Робо тръгна напред с ръка над белезниците, окачени на колана му.
— Вие сте арестуван — оповести той монотонно.