— О! — Джоунс се престори на учуден. — И какво е обвинението?
— Подстрекателство и активна помощ на известен престъпник.
— Клетият аз — възкликна Джоунс. — Звучи сякаш ще си имам неприятности. О, боже. По-добре ще бъде да ме отведеш.
Робо посегна към белезниците. Паника обхвана мозъка му. Нещо не беше наред. Той не функционираше. Тласна ръка към белезниците. Тя не помръдна. Цялата му ръка беше умъртвена, вкаменена на място.
Робо поклати глава. Дочу тихия смях на Джоунс. Робо премигна. Основните инструкции се появиха пред очите му. Първа инструкция: Да служи на обществото. Втора инструкция: Да поддържа закона. Трета инструкция: Да защитава невинните. Четвърта инструкция: [СЕКРЕТНА].
Четвъртата инструкция започна да изниква в паметта му. През полезрението му премина поредица от мрежи и кодове за достъп. Четвърта инструкция: ПРОДУКТ НА ОКП 943054-СЦ.
Още кодове за достъп проблеснаха пред очите му. След малко се разкри и Четвъртата инструкция.
ЧЕТВЪРТА ИНСТРУКЦИЯ: ПРОДУКТЪТ НА ОКП НЕ ДЕЙСТВА ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ НА ОКП; ПРОДУКТЪТ НА ОКП НЕ ДЕЙСТВА ПРОТИВ КОЙТО И ДА Е ВИСШ СЛУЖИТЕЛ НА ОКП; ПРОДУКТЪТ НА ОКП НЕ ДЕЙСТВА ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ НА ОКП…
Робо усети, че коленете му се подкосяват. Сетивата му започнаха да се притъпяват. Ръцете му безволево се отпуснаха. Той се бореше да запази равновесие. Беше безполезно. Енергията му бавно изтичаше.
— Но какво става, полицай? — запита мило Джоунс.
Робо остана на крака, като гледаше как стаята закръжи около него.
Джоунс отпи от чашата си.
— Ще ти кажа какво става, синко. Това е малката застраховка, наречена „Четвърта инструкция“. Моят малък принос към твоя психологичен профил. Всеки опит да се арестува висш служител на ОКП води до блокиране. Ооо.
Четвъртата инструкция продължаваше да пробива в мозъка на Робо. Системите започнаха да блокират една след друга. Лавина от предупредителни светлини премина пред очите му. През заглъхващата му памет, неистово и безконтролно, профучаваха данни. Робо бавно се отпусна на колене. Губеше зрение. В лещите му имаше видеоповреда. Стаята се напукваше от хоризонтални и вертикални линии. Джоунс се измъкна иззад бюрото и погледна треперещия андроид.
— Какво си мислеше, глупако? Мислеше ли си, че си обикновен полицай? Един от останалите? Ти си наш продукт. Ти си наша собственост, включително и батериите. Не можем да си позволим нашите продукти да се обръщат срещу нас, нали?
Робо призова всеки грам от волята, останала в обвивката му, и докато търсеше пипнешком пистолета си, приличаше на пиян войник при уволнение. Извади го от кобура. После загуби контрол над пръстите си. Изпусна го.
Джоунс се забавляваше.
— Аа. В теб още има желание за борба. Хм. Може би вече е време да се срещнеш с един мой много добър приятел.
Джоунс отиде до бюрото и натисна четири бутона. Светлините в стаята се запалиха. Един стенен панел зад Джоунс се отмести. Появи се гаргантюанското тяло на ЕД-209. Извисяващата се бойна машина изви двете си ръце в положение за стрелба. Джоунс потупа ЕД по коляното.
— Това е моят приятел ЕД. Той не обича непознати.
ЕД тромаво заобиколи бюрото и се насочи към Робо. Джоунс седна на ръба на бюрото.
— Трябваше да убия Боб Мортън, защото той направи грешка. Тази грешка си ти. Сега мисля, че е време да поправя грешката. ЕД, скъпи, кажи думите, които искам да чуя.
Джоунс вдигна чашата до устните си, а ЕД-209 фокусира вниманието си върху тресящата се обвивка на Робо.
— Вие нарушавате частна собственост…
Робо едва чуваше думите на тромавата машина-убиец. Откос от оръдието на ЕД го шибна право в гърдите. Ударът го отхвърли назад към вратата с надпис ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. Тя се разцепи от сблъсъка и Робо тупна отпуснато в приемната.
Усети, че визьорът му се счупи. За пръв път виждаше без помощта на обслужвания от компютър визьор. Но само с едно око. Така си и беше. Той имаше едно око. Човешко око. То все още функционираше. Премигна със здравото си око и видя, че ЕД-209 минава с трясък през остатъците от вратата. Робо направи усилие да се изправи. Беше безполезно. ЕД-209 използва едната си ръка като масивна бухалка. Ударът попадна странично в главата на Робо. Той отлетя през прага към коридора.
Облегна се на стената срещу кабинета на Джоунс. Тялото му започна да потръпва. Той започна да зове някаква стара, неподозирана сила. По дяволите. Ако виждаше с човешко око, трябваше да има и други човешки качества. Някаква човешка сила. Изрови я, човече, извика той на объркания си мозък. Направи връзките.
Връзки с какво?
С миналото!
Но той нямаше минало… Или поне не знаеше за такова! Съсредоточи се, като се опита да стигне до нещо. Беше невъзможно. Беше свършен. Не, по дяволите. В него, в духа му имаше нещо, което той все още не разпознаваше, но беше нещо добре дошло.