Той напрегна цялото си съзнание, за да го възкреси.
ЕД-209 премина с трясък през стената и се появи в коридора. Вдигна дулото на оръдието и го насочи на няколко инча от лицето на Робо.
— Упълномощен съм да използвам смъртоносна сила — обяви ЕД-209.
Нещо вътре в Робо щракна. В момента, в който ЕД започна да стреля, той фрасна с юмрук протегнатото дуло на оръдието, с колкото можа по-голяма сила. Ръката на ЕД се люшна край тялото му. Дулото се удари със звън в другата му ръка и снарядът изригна. Чу се звук на строшен метал и замириса на изгорени проводници. ЕД-209 бе отнесъл собствената си ръка.
ЕД-209 стоеше в коридора озадачен. Заразглежда пушещата останка от ръката си, докато Робо се опитваше да се изправи. Като придържаше ранената си глава с ръка, той се заклатушка по коридора.
ЕД-209 забеляза движението, вдигна оцелялата си ръка и изстреля самонасочваща се миниатюрна ракета от дулото, разположено до това на картечницата.
Робо продължаваше да се препъва по коридора. Почувства опасност, погледна през рамо и видя как ракетата свисти по коридора към него.
Робо сви зад един ъгъл — накуцвайки, тичаше толкова бързо, колкото му позволяваха омаломощените крака. Все още насочена към жертвата си, ракетата изсвистя край ъгъла. За миг, докато тя почти го настигна, Робо се поколеба и се просна на дебелия килим. Ракетата пръсна една стена и изпрати голям къс от сто и дванайсетия етаж в траектория към земята.
Стъкло, бетон, мазилка и парчета от кабинетно обзавеждане се сгромолясаха на земята, като смачкаха дузина коли на паркинга.
Робо се оказа покрит от половината стена. Той бавно запълзя по пода. Видя два гигантски крака да нагазват в отломките. Присви човешкото си око. Това определено не беше добро място.
ЕД-209 продължи да гази през развалините, за да го търси. Той така и не разбра откъде се появи Робокоп, който скочи и се озова на раменете му. Неговата маса притисна и без това тежкия робот към земята. ЕД-209 изстреля откос от оръдието, който отнесе част от пода и ловко пренареди половината от кабинетното пространство на долния етаж.
Робо се обърна замаян назад и се хвърли с главата напред към вратата с надпис АВАРИЕН ИЗХОД.
В офиса, заподозрял най-лошото, Джоунс изджафка няколко заповеди по телефона.
— Изпратете лейтенант Хеджкок. Имаме неприятности в Кулата. Един дефектирал прототип руши всичко наред.
Робо се заклати надолу по стълбището. От тялото му изтичаха ценни течности. Някаква сянка заслони светлината над него. Погледна през рамо. ЕД-209 се бе появил отново по петите му. Робо удвои усилията. Но вече не можеше да генерира мощност. Движенията му бяха несигурни и слаби.
От върха на стълбището ЕД-209 прецени ситуацията. Спря се, преди да направи първата крачка. Стъпалата му бяха почти три пъти по-големи от стълбите, предназначени за хора. Придвижи се колебливо. Постави пета на първото стъпало. Протегна другия крак. И този път успя да закрепи пета на стъпалото. Внимателно направи трета крачка. Собственото му тегло го увлече и той се подхлъзна по тясното стъпало.
ЕД-209 иззвънтя безсилно и тупна безпомощно на площадката. Силният удар го запрати през перилата към долната площадка, а оттам — към следващата. Накрая се приземи по гръб, с очи вперени в светлините горе. Лежеше неподвижен. Високотехнологична костенурка, обърната по гръб. Започна да маха с крака и с оцелялата си ръка в безуспешен опит да се преобърне. Но понеже му липсваше едната ръка, това не му се удаде. Объркан, започна да стреля с всички оръжия, които имаше на разположение.
Стени и осветителни инсталации се посипаха наоколо.
Под него Робо продължаваше шеметната си спирала надолу. Краката го боляха. Едва принуждаваше ръцете си да се захващат за перилата. Зрението му беше неясно. Всяко преодоляно стъпало отекваше с болка, пробягваща по сухожилията му.
Той чуваше как ЕД-209 безпомощно стреля далеч над него.
Робо се затътри към изходната врата на аварийното стълбище. Опита се да си припомни разположението на сградата и установи, че вратата води към съседния покрит паркинг, към безопасността. Оказа се прав.
И все пак грешеше.
Едва премина вратата и беше залят с бялата светлина на десет огромни прожектора. Робо присви око от ослепяващия блясък, заслони го със счупената си ръка. Пред него един до друг бяха строени турбокрузъри. Лейтенант Хеджкок и неговата група СУАТ, както и половин дузина полицаи от полицейското управление в Стария Детройт, бяха наклякали зад колите с извадени оръжия.