Робо погледна объркан към множеството. Чу изщракването на оръжията.
Лейтенант Хеджкок се обърна към хората си с мегафон:
— Готови за стрелба.
Полицаите Старкуедър и Рамирес се спогледаха объркано.
— Ей, почакай за минутка. Каква е тази глупост? — попита Старкуедър.
Хеджкок сви рамене.
— Заповядано ни е.
— Да, но кой даде тази заповед?
— Мистър Джоунс…
— По дяволите Джоунс и ОКП! — извика Старкуедър, като сочеше към Робо. — Той е добро ченге, за бога! Страшно добро ченге!
— Имаме заповед да го унищожим — изръмжа Хеджкок.
Старкуедър мушна пистолета си в кобура и обърна гръб на групата СУАТ.
— Прибирай и обръщай — промърмори той.
Един по един ченгетата от района на Стария Детройт прибраха пистолетите си и се отдалечиха. Това не разтревожи Хеджкок.
— Стреляй на месо — извика той.
Робо успя да накара краката си да се задвижат, когато групата СУАТ откри огън. Куршумите заплющяха по гърдите му. Изкараха дъха от крехката му обвивка. Преобърна се във въздуха и се тръшна върху една стена. Превъртя тяло и се изтъркаля зад бетонна колона. Куршумите свистяха край него.
Дишаше тежко. Знаеше, че тези от СУАТ имат огневата мощ на малка армия. Картечници ХК-91, „Узи“ и други от този род. Всеки от тях бе професионален войник. Стреляха, за да убиват.
— Цели се в главата му — чу той заповедта на Хеджкок. — Това е единственият начин да го спрем.
Робо потръпна. Шибан кучи син.
Той се втурна слепешком към съседната колона на някакви си петнайсет крачки. Куршумите заудряха по шлема му, като оставиха щърбавини по метала. Сви юмруци и ги вдигна пред лицето си. Друг залп удари в негова посока и го повали на земята. Запълзя яростно към съседната колона, а куршумите плющяха по бронекостюма му.
Край него изсвириха снаряди. Земята изригна в малки гейзери от настилка и метал. Беше мъртъв човек. Изкиска се вътрешно. Е, мъртъв непочтичовек. Беше започнал да придобива чувство за черен хумор. Отбеляза си това, когато се затича към следващата колона. Бавно и болезнено се изправи на крака зад прикритието. Стрелбата спря. Погледна наляво. На двайсет крачки се издигаше ниска бетонна стена. А след още десетина, от другата й страна, беше улицата. Ако можеше да преодолее стената, вероятно щеше да успее.
Робо пое дълбоко въздух. Тишината около него му отговори звучно. Групата СУАТ очакваше следващото му движение. Той нямаше да ги разочарова.
Затича се към стената. Гаражът изригна в непрестанна канонада. Светът край него оживя в разтопено олово. Робо се приближи до стената. Един куршум се сплеска в гърба на бронекостюма му. Запрепъва се напред. Не биваше да губи равновесие, иначе щеше да забие глава в стената. Краката му яростно бутаха. Изви гръб, протегна ръце и отскочи напред.
Преметна се над стената, като отнесе поне два инча от нея. Изтърколи се в уличката зад Кулата. Можа да чуе как горе военните от СУАТ бързат към крузърите си. Нямаше много време. Турбинните двигатели вече виеха извън гаража. Скоро улиците щяха да загъмжат от кръстосващи крузъри, хукнали след него като гладни чакали.
Робо се запрепъва по безлюдната уличка. Дотук добре. Изведнъж се вкамени. В края на уличката чакаше турбокрузър със запалени светлини. Робо се обърна и се затича в обратната посока. Крузърът бавно го последва.
Той се прокле, че позволи да свърши така. Не трябваше да подценява Джоунс. За кого, по дяволите, се мислеше все пак? Робо сви рамене. Опитваше се да разбере това от седмици.
Внезапна болка в левия крак го накара да закуцука. Залитна настрани върху редица от кофи за смет и задълба в отпадъците, подобно на давещ се човек в море от нечистотии. Светлините на крузъра сега паднаха върху него. Сирената на колата удари в ушите му и го накара да трепне. Изправи се на крака. По дяволите. Ако смятаха да го заловят, беше решен да се бори с тях.
Обърна се с лице към светлините. Сви доскоро мощните си стоманени длани в два колосални юмрука. Зае стойка на класически боксьор-призьор.
От колата изскочи дребно ченге и застана пред него с вдигнати ръце.
— Мърфи — прошепна ченгето. — Всичко е наред. Това съм аз, Люис.
Робо отпусна ръце. Започнала губи равновесие. Люис притича от едната му страна.
— Облегни се на мен — каза тя.
Робо протегна изпочупена ръка. Люис я обви около рамото си и го поведе към крузъра. Тя внимателно го намести на седалката и затвори вратата след него. Седна зад кормилото и се вгледа в изпотрошеното тяло на Робокоп.
— Изглеждаш като жалък кучи син — констатира дружелюбно тя.
— Трябваше да видиш другия — полуусмихна се той.
Тя изведе крузъра от уличката и се насочи към безопасността на безбройните убежища на Стария Детройт.