Джоунс възприе по-убедителна тактика.
— Почакай, Кларънс. Не ти казах, че и ти ще имаш изгода. Делта Сити започва да се изгражда след два месеца. Там ще има два милиона работници, настанени във фургони. Мнозина от тях ще се заселят в града. Цяла нова вълна от клиенти за наркотици, хазарт, проституция. Делта Сити ще бъде девствена територия за човек, който знае как да усвоява нови пазари. Някой би могъл да контролира всичко това, Кларънс. Би могъл да си ти… само ако можеш да преодолееш единственото препятствие, изпречило се на твоя, на нашия, път — Робокоп.
— Ако се съглася, ще ми трябват всичките ми хора.
— Емил Делорийн беше освободен от затвора днес сутринта.
Кларънс се усмихна. Джоунс му подхвърли компютърната карта, която беше на бюрото. Кларънс я улови и се загледа в нея. Червената точка проблясваше в един западащ район на града.
— Е — въздъхна Кларънс, — мисля, че въпреки всичко ще си останем приятели, Дик. Имаш ли достъп до военни оръжия?
Джоунс кимна:
— Разбира се. Ние сме военните.
Кларънс мушна картата в джоба на ризата си.
— Дай ми няколко часа, за да подкарам плана. До утре сутрин твоят човек-машина ще бъде готов за боклука.
— Така те искам да говориш, Кларънс. — Лицето на Джоунс светна.
— Премислих. — Кларънс се обърна да си върви. — Между другото — извика той, — на твое място бих очистил снежната кралица вън. Тя е истинска кучка. Не знае как да се отнася към гостите.
Джоунс кимна.
— Смятай, че е направено.
Той проследи как Кларънс изчезва от кабинета. Облегна се назад в креслото си и просъска:
— Глупак.
23
Люис лавираше с турбокрузъра из лабиринт от порутени сгради и разбити блянове. Някога този промишлен комплекс беше гордостта на Детройт — един от неговите най-големи и най-доходни автомобилни заводи. Сега не представляваше нищо повече от свърталище за безброй плъхове и хлебарки.
Тя бавно прекара колата през високата около три етажа врата на тъмна, подобна на хангар постройка. Маневрираше внимателно, като избягваше големите дървени и метални отпадъци, разхвърляни по пода. Погледна към седалката зад себе си. Там потракваха тихо два кашона детска храна с надписи: „СПАНАК“ и „ГОВЕЖДО“.
Вътрешността на завода би могла да побере три футболни игрища. Дори през деня тук цареше катранен мрак. Единствената светлина проникваше в далечния край на сградата, където половин стена и част от тавана се бяха срутили в резултат на лошото време и лошото проектиране.
Чу подрънкването на стомана пред себе си в осветената част. Спря колата, където беше седнал Робо и търпеливо удряше десния си крак с малко чукче. Люис излезе от колата, извади от нея детската храна и кожена чанта.
Погледна крака на Робо. Той беше откъртил част от бронираното му покритие и прасецът му бе открил загадката на вътрешните си механизми. Гъвкави стоманени „мускули“ потрепваха при всеки удар на чукчето. Люис пусна чантата до него. Едва сега той погледна нагоре. Все още зле обезобразен, шлемът му изглеждаше ужасно. Едно човешко око премигна към нея.
— Може би трябваше да те оставя в някой сервиз за коли — поколеба се тя.
— Можех да се възползвам от инструментите им — промърмори той и заудря отново крака си.
— Не бях сигурна от какво имаш нужда. — Люис посочи чантата. — Просто грабнах някои неща.
Робо отвори чантата. Вътре имаше няколко фини ръчни инструмента. Той извади малък електрически флекс.
— Благодаря, това е страхотно — одобри той. — Трябва да отделя това нещо.
— Какво нещо?
— Шлема.
Той настрои флекса и го пъхна под процепа на шлема, близо до слепоочието си. Флексът издаде звук като жуженето на стотици раздразнени скакалци. От главата на Робо се отдели двуинчов болт и издрънча на пода. Той нагласи флекса от другата страна. Бръмченето накара Люис да потрепери.
— Това свърши работа.
Люис се вторачи в Робо, когато той задърпа шлема си.
— Все пак как изглеждаш отдолу? — попита тя.
— Откъде да знам — каза той. — Май ще е по-добре да се обърнеш. Може да не ти хареса това, което ще видиш.
— Не би могъл да изглеждаш по-зле от сега — разсмя се вяло тя.
Робо бавно вдигна шлема над главата си. Хвърли го на земята. Люис кимна одобрително:
— Знаеш ли, Мърфи, не изглеждаш чак толкова лошо.
Тя бръкна в жабката на крузъра и измъкна оттам малко огледалце. Подаде го на Робо.