Мърфи седеше и се потеше. Чувстваше как Джан стои зад него, вторачена в тила му. Никой не проговаряше. Това беше добре. Каквото и да кажеше някой, би направил момента още по-нетърпим.
Уонг се появи на екрана и продължи историята на деня.
— Трима мъртви полицаи в Стария Детройт и един тежко ранен. Лидерите на полицейския профсъюз обвиняват „Омниконсюмър Продъктс“ — фирмата, подписала наскоро договор с града да финансира и ръководи полицейското управление на Детройт. Те твърдят, че след като „Омникон“ е влязла в полицейския бизнес, мерките за сигурност са били занемарени и повечето полицейски райони не са били обезпечени със служители. Те твърдят още, че за разследванията на убийствата в района на Стария Детройт не са били изпратени достатъчно хора. Дик Джоунс, директор на отдел в „Омникон“, отговаря.
Слабото ъгловато лице на висшия служител Джоунс изпълни екрана.
— Нито едно от обвиненията не отговоря на истината. „Омникон“ прави най-доброто, за да поддържа полицейската дейност ефективна и спокойна. Целият наличен състав работи върху разследването на тези твърде чести трагедии. Полицейският профсъюз очевидно би искал обществеността да забрави един много прост факт. Всеки полицай познава рисковете на професията си. Попитайте едно ченге и то ще ви каже: Ако не можете да издържате на топлина, по-добре излезте от кухнята.
Мърфи се изсмя вътрешно. Разбирането на Джоунс за риска вероятно съвпадаше с това да си поръча любимото си питие без лед.
Джан строши една чаша за кафе в умивалника и изскочи от стаята, като едва сдържаше сълзите си. Мърфи изключи телевизора и остана да седи мълчаливо, вторачен в идиотския мотив на масата, произведена от „Формика“, пред себе си. Кой, по дяволите, все пак проектираше тези маси, ако не институтът „Лайтхауз“?
Въздъхна и се изправи. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да успокоява Джан тъкмо сега. Тя беше прекалено разстроена, за да разговаря. Отправи се към входната врата. Щеше да й се обади по-късно и да се опита да обсъдят чувствата й. Надяваше се да измисли нещо логично до вечерта.
Точно сега нищо в живота му нямаше особен смисъл.
Точно сега той се отправяше към Стария Детройт.
4
Полицейският участък в Стария Детройт приличаше по-скоро на въоръжен лагер. Тухлената фасада бе белязана с дупки от куршуми. По повечето полицейски турбокрузъри, строени на улицата отпред, личаха множество щърбавини и драскотини. Мърфи намести своя бензинов микробус на близкия паркинг, грабна сака си и се отправи към главния вход.
Спря затворнически камион и избълва половин дузина отрепки — същинска подвижна заплаха за Дарвиновата теория за еволюцията.
Мърфи извади кодирана полицейска карта и я плъзна в процепа до входната врата. Процепът бръмна, изплю картата и отключи металния портал. Мърфи влезе. В сравнение с вътрешността на полицейския участък всеки коптор би изглеждал приятен. Ченгетата, заети с раирани като насекоми затворници, се щураха из секциите за разпит. Сержант Рийд, ченге около петдесетте, с вид на бизон, властваше над лудостта като древен викинг. Щом забеляза Мърфи, Рийд напусна бюрото си, разположено върху малък подиум, и тръгна към него. Преди да направи и две крачки, за него се лепна подобие на човек в лъскав костюм.
— Що се отнася до моя клиент, обвинението в опит за убийство е смехотворно. Той няма вид на човек, който би убил някого или нещо от сорта. Това е чисто и просто нарушаване на гражданските права на моя клиент, обзалагам се.
Рийд се усмихна мило на човека — само почервенялото му лице разкриваше истинските му чувства.
— Чуй, приятел. Между нас казано, твоят клиент е негодник. И ти си негодник. А тук си имаме закон. Негодниците разговарят със съдията в понеделник сутрин. Сега изчезвай от моя полицейски участък! Твоят клиент ще бъде тук, когато се върнеш.
Адвокатът леко се усмихна и се затътри навън. Мърфи се засмя пресилено. Рийд го поведе към бюрото си.
Мърфи отвори сака и измъкна лист ненужна хартия. Подаде я на Рийд.
— Аз съм Мърфи. Прехвърлен съм от Метро Саут.
Рийд кимна и сложи документа върху куп други безполезни формуляри.
— Прекрасен участък. Чух, че там раздавали закуски в съблекалнята. А ние тук работим, за да си изкараме хляба. Вземи бронежилетка и се екипирай.
— Да, сър — Мърфи се обърна, за да тръгне, — оценявам милите думи.
Рийд го сграбчи за лакътя.
— Ее, Мърфи!
— Да, сър?
— Приятен ден.
Мърфи се изхили и се насочи към задната част на участъка. Мина през две огромни метални врати. На едната имаше стара фотография на Род Сърлинг с размер 8 на 10 и надпис през нея: Добре дошли в Зоната на здрача.