Робо отвори един от кашоните с детска храна и извади бурканче с пюре. Огледа го. Спанак. Подходящо.
— „На финала аз ще съм юнак; да, защото ям зелен спанак“ — запя си той.
Спомни си това. Изпразни кашона за броени минути.
— „Аз съм каквото ям“ — изсмя се той.
Но какво точно беше?
Отиде при флекса. Пълната луна сияеше през разрушения покрив. Лунната светлина осветяваше чисто новия „Ауто 9“, който Люис му бе донесла. Смазката по пистолета проблясваше в бледосинята светлина. Робо го извади от чантата и го хвана с поправената си лява ръка, като тестваше равновесието. Завъртя пистолета и го плъзна в кобура.
Стоеше неподвижен в изоставената фабрика за коли. Така да бъде. Ако му бе съдено да е супер технологична приумица, той не можеше да го промени. Бяха го лишили от човешкото, бяха ограбили живота му, разрушили семейството му, в името на чиста гонитба за печалби му бяха отнели всякакъв шанс да бъде нормален. Бяха го проектирали с една-единствена цел… Да поддържа закона. Да бъде проклет, ако му го отнемеха. Оттук нататък той щеше да бъде двайсет и четири часово стопроцентово ченге.
Постави внимателно шлема на главата си и отиде до порутената стена. Погледна мигащите светлини на Новия Детройт. Кулата на „Омникон“ се извисяваше високо над хоризонта, древен деспот, наблюдаващ кралството си. Робо се съсредоточи. Превключи на режим Основни инструкции. Първа инструкция: Да служи на обществото. Втора инструкция: Да поддържа закона. Трета инструкция: Да защитава невинните. Четвърта инструкция: [СЕКРЕТНА] ПРОДУКТ НА ОКП 943054СЦ.
Четвъртата инструкция започна да се прояснява. Робо призова всяка частица от волята в огромното си тяло. Инструкциите избледняваха от погледа му. Нямаше време да се занимава с тях сега. Не би си го позволил.
Отиде до празните бурканчета от детска храна, грабна едно и го подхвърли високо във въздуха. Извади пистолета и стреля. „Тинк!“ Куршумът издрънча в стоманена греда. В същото време бурканчето се разби на пода. Като се проклинаше, Робо хвърли второ бурканче и стреля отново. И пропусна отново.
— По дяволите.
Той грабна пълно бурканче с детска храна, но отпусна ръка, защото чу, че Люис се приближава с турбокрузъра и го спира с изскърцване. Надалеч завиха няколко алармени системи против крадци.
— Какво е това? — попита Робо.
— Неприятности — съобщи тя. — Редовите членове гласуваха тази нощ за стачка.
— Не разбирам.
— Ченгетата стачкуват против ОКП.
— Но какво ще стане с хората? — попита Робо.
— Те ще се погрижат за себе си. — Тя се вслушваше в алармените сигнали. — По звука може да се разбере, че не се справят много добре.
Робо удари с юмрук една греда и направи вдлъбнатина в нея. Там имаха нужда от него, но той не беше в състояние да се сражава.
— Какво има?
— Системата за определяне на целите. Разцентровала се е. Освен това може би съм и кривоглед.
— А?
Робо подхвърли едно бурканче и стреля. Пропуск. Люис кимна.
— Ще ти помогна, ако ми позволиш.
Робо се успокои. Сложи метална длан на рамото на Люис.
— Благодаря, партньоре.
Люис грабна три бурканчета от детска храна и ги постави на три различни нива на порутената стена пред тях. Изтича зад Робо.
— ОК. Цели се, войниче.
Робо превключи в режим на прицелване. Поредица от зелени мрежи се появи в полезрението му. Мрежите не бяха подравнени. Цевта на пистолета му сочеше на около двайсет градуса вляво от мишената. Люис се приведе зад него. Тя бавно насочи пистолета в правилната посока.
— Задръж така.
Тя заобиколи Робо и се взря в неговия визьор, за да улови отблясъка на мрежите.
— Така е много добре, доколкото мога да преценя.
Робо се съсредоточи. Превключи в режим на пренастройване. Мрежите съвпаднаха по място точно на върха на бурканчето от детска храна.
— Опитай сега — подкани Люис.
Робо натисна спусъка. Бурканчето експлодира. Той се прицели във второто бурканче и стреля отново. Бурканчето се пръсна. Трето бурканче. Трети изстрел. Трето попадение. Робо завъртя пистолета и го пъхна в кобура.
Те се спогледаха и се усмихнаха. В далечината се чуваше как алармените звънци и сирените вият из целия град.