— И сега какво? — попита Люис.
— Излизаме из улиците.
— Но нали стачкуваме?
Робо хвърли три бурканчета във въздуха, извади пистолета и пръсна и трите още преди да започнат да падат. Прибра оръжието и се обърна към Люис:
— Законът не може да стачкува.
Тя се усмихна и се затича към крузъра.
Двамата партньори отпътуваха. Пълната луна се отразяваше в носещия се бързо турбокрузър. Робо се усмихна на себе си. Може и да не беше истинско човешко същество, но там имаше истински хора, които се нуждаеха от помощта му. Това го правеше да се чувства… добър. Това го караше да чувства.
През последните двайсет и четири часа бе преминал през цял спектър от скръб, загуба, гняв, хумор, съжаление и отдаване. Той погледна огромните стоманени ръце, отпуснати в скута му. Може би все още имаше надежда за него.
24
Стария Детройт приличаше на бойно поле. Малки банди разбиваха витрините на магазините, отмъкваха стоките и виеха като първобитни воини. В една пуста уличка Емил се бе облегнал на стената и пушеше. Не му харесваше, че беше прекарал нощта в затвора. И което беше още по-лошо — не изпитваше никакво удоволствие, че бе хвърлен там от призрак. Беше се опитал да обясни на Кларънс какво точно се бе случило, но той ни най-малко не му повярва. Реши, че Емил е имал наркотични халюцинации. Емил сви рамене. И това беше възможно.
ОКП обяви пред обществеността, че роботът-ченге е тяхно създание. Той не е човек. В поведението му едва ли има нещо човешко. Да. На Емил трябва да му се беше привидяло. Нали доста се беше поопърлил на бензиностанцията. Довърши цигарата и запали друга. Пристъпваше нервно. Кларънс и Леон закъсняваха. Емил изпусна дим, като гледаше паркирания на няколко крачки от него бял микробус. Дявол да го вземе, ако той можеше да бъде тук навреме, защо Кларънс да не може?
Осени го внезапен проблясък на вдъхновение. Сви крак в коляното и ритна витрината на магазина за телевизори зад него. Тя се пръсна. Алармената система се задейства. Той посегна вътре, извади голямо портативно стереорадио и го включи. Из празната улица проехтя музика. Емил започна да се поклаща, а под краката му хрущеше стъкло.
Вниманието му бе привлечено от изсвирване на клаксон. Кларънс и Леон се приближиха с Кларънсовия очукан „Сакс“ 6000 — гълтач на бензин с вид на танк. Кларънс се измъкна от колата. Върху якето му висяха две гранати. Леон стискаше пушка. Той не беше щастлив човек. Благодарение на намесата на Робо в кокаиновото предприятие челюстта му щеше да остане в гипс през следващите няколко седмици.
Емил бе облечен в затворническа риза. Показа я с гордост.
— Благодаря за съдействието, Кларънс. Те дори ми позволиха да взема ризата за себе си.
— Подхожда на характера ти — отговаряше Кларънс, когато Джо докара един нов-новеничък черен „Сакс“ 6000. Той изскочи от колата с превръзка през счупения си нос. Кларънс погледна колата му. Беше страхотна. Въпреки че колата на Кларънс беше същият модел и произведена същата година, пред тази изглеждаше като подвижна развалина.
Леон видя изражението на Кларънс и се ухили под гипса си.
— Ей, Кларънс. Джо има кола точно като твоята.
— Не съвсем — отвърна Кларънс. Той се наведе в колата и извади оттам страховита масивна пушка — 20-милиметрово нападателно оръдие „Кобра“ с видеомерник. Насочи я към новата кола на Джо. Произведе грандиозен изстрел. На вратата на шофьора се появи 20-милиметрова дупка. Кларънс се усмихна и стреля втори път. Той отнесе челната част на колата на Джо. Наскоро откраднатата чисто нова кола на Джо залитна като умиращ кон и изсъска, снишавайки се към земята.
Кларънс блесна в усмивка към смаяния член на бандата.
— Страхотна кола, Джо.
На Джо не му достигаха думи.
— Ти си луд бе, човече.
— Това е част от моето обаяние — обясни Кларънс и извади още три „Кобри“ от колата. Раздаде ги на хората си. — Време е за забавления в Стария Детройт — уточни мило Кларънс.
Емил, възхитен от новото оръжие, го вдигна и стреля три пъти към магазин за електрически уреди. Витрината направо избухна. Тостери и телевизори се разлетяха на части към улицата.
— Мръсничко — усмихна се той, — но ми харесва.
Джо се прицели в пожарен кран и натисна спусъка. Кранът се разби и изпрати воден гейзер на трийсетина фута нагоре във въздуха.
— По дяволите! — изсмя се той и продължи да стреля залп след залп към витрините на магазините по улицата. Емил се изкиска и се присъедини към него. Експлозия след експлозия разтърсваха квартала. Дим и отломки се носеха навсякъде.