— Изглежда като Стария Бейрут, нали? — изсмя се Джо.
Кларънс въздъхна и се обърна към Леон. Тези двамата лесно се отвличаха по несъществени неща. Той извади компютърната карта. Червената точица пулсираше.
— Металният човек е в района на фабриката — обяви Кларънс.
Леон поклати глава.
— Това ли било? Нищо не разбирам. Благотворителната работа не е в стила ти. А и не мисля, че трябва да се срещаме със стоманеноглавото ченге.
— Делта Сити — заключи Кларънс, — това е нашата награда. Ние сме на партера на бъдещето, Леон. Там ще има рекет както във всеки друг град, само че по-голям, по-добър, по-доходен. А ние ще го управляваме.
— И всичко това срещу очистването на ченгето?
— Аха — засмя се Кларънс. — Ние ще се издигнем, мой човек. Колкото повече процъфтява Делта Сити, колкото повече мекерета с куфарчета поеме „Уникорп“ в комплекса, толкова повече пари ще правим ние.
— Добър бизнесмен си, Кларънс.
— Аз съм страхотен бизнесмен, Леон. О, боже!
— Какво?
Кларънс се взираше в картата.
— Тенекиеният човек се раздвижи. Да потегляме.
Джо и Емил все още гърмяха из улицата, когато Кларънс извика:
— Престанете да хабите патроните и да тръгваме.
Двамата ухилени стрелци се помъкнаха към микробуса. Емил седна зад кормилото.
— А сега те се отправят — пискаше той — да прекарат вечерта във весело ловуване.
Микробусът изпуфтя през пушека и пламъците, причинени от двете пушки.
— И военните използват тези неща през цялото време! — възхищаваше се Джо.
— Това те кара да се чувстваш патриот, нали? — ухили се Емил.
Белият микробус изчезна в нощта, следван на дискретно разстояние от Кларънс в неговата кола с Леон зад кормилото.
Навсякъде в Стария Детройт светът изглежда, че се пръскаше по шевовете.
Люис караше турбокрузъра сякаш през самия ад. По улиците имаше преобърнати, обхванати от пламъци коли. Бандитите разбиваха с водопроводни тръби витрини на магазини и прибираха толкова стока, колкото можеха да носят.
Робо видя как някакъв дебелак метна улична пейка във витрината на един бар.
— Ей, хора — изрева мъжът. — Тук има пиячка.
Той се чудеше как човеци могат да правят това на други човеци. Магазините, които разбиваха, собствеността, която ограбваха, принадлежаха на съседите им, които не бяха в по-добро положение от самите тях.
— Внимавай! — възкликна Робо.
Люис натисна спирачките, когато пред колата пробяга група бандити. Един носеше телевизор. Друг се бореше с огъващ се вързоп кожени палта. Трети се опитваше да запази равновесие под тежестта на цял говежди бут.
— Натам — посочи Робо.
Пред един магазин с табела СПОРТНИ СТОКИ „ЛИ“ тълпа хулигани ставаше заплашително дръзка. Грабителите изскачаха от магазина, понесли ски, тенис ракети, бейзболни бухалки и оръжия. Възрастният собственик, китаецът мистър Ли, ги следваше с вдигнат пистолет в ръката. Той беше на границата на истерията.
— Спрете! Спрете! Елате отново утре. Ще има голяма разпродажба!
Човек в карирана риза, въоръжен с едрокалибрена ловна пушка, спокойно простреля стареца в крака.
— Утре съм зает — изръмжа той.
Групата около него започна да стреля яростно във въздуха като деца с пълни шепи фишеци. Куршумите засвистяха и старият мистър Ли се свлече на земята.
Люис докара колата до магазина. Робо излезе със стиснати челюсти. Люис го погледна разтревожена.
— Какво ще правиш?
— Единственото нещо за тълпата, в което можеш да бъдеш сигурна, е — каза Робо, — че е лишена от смелост.
Люис се замисли върху забележката, сви рамене, грабна пушката си и също излезе от колата.
Робо тръгна с изваден „Ауто-9“ по изпълнената с пламъци улица. Приведена зад турбокрузъра, Люис го прикриваше.
Робо спря на десетина крачки от магазина, вдигна пистолета и стреля три пъти във въздуха.
— Добре, приятелчета — избумтя той. — Забавата свърши. Хвърлете оръжието.
Плячкаджиите се обърнаха като един и се втренчиха в ченгето. Дузина от тях държаха оръжия.
Останалите носеха телевизори, стерео уредби, акваланги и миксери. Висок младеж тупаше с баскетболна топка. Този с карираната риза пристъпи напред с пушка, насочена към Робо.
— Ей, ченге. — Той направи една бърза сметка. — Ние сме трийсет, а вие — само двама.
Тълпата изрева одобрително.
Робо сви рамене и стреля. Човекът в карираната риза се хвана за рамото, рухна на земята и захленчи като дете. Пушката му изтрака по настилката. Робо спокойно стреля още четири пъти. Пушката се завъртя в кръг, когато куршумите откъснаха цевта и приклада й.
Тълпата ахна. Няколко души пуснаха оръжието. Баскетболната топка заподскача надолу по улицата.