Робо гледаше към тълпата.
— Някой друг да има да каже нещо?
Сганта застина прикована. Дебелакът, който разби бара, се заклатушка по улицата с бутилка в ръка.
— Ей — възкликна той. — Ти застреля човека!
Робо настрои гласа си в режим на обръщение и обяви силно:
— Разотивайте се по домовете! Заключете вратите и останете там! Направете го веднага!
Обърна се към пияния:
— Някакъв проблем ли имаш?
Пияният изтърва бутилката.
— Аз ли? Аа. Само констатирах един факт. Нищо повече. Наистина. Така или иначе, си тръгвах.
Хората започнаха да се пръскат. Робо наблюдаваше как се разотиват. В далечния край на улицата бял микробус намали скорост и спря. Люис го погледна през рамо. Стори й се, че го е виждала и преди. Тя продължи да прикрива Робо. Нещо вътре в нея я накара да се обърне отново към микробуса. Задната му врата се отвори и оттам излезе Джо, стиснал огромна „Кобра“.
Люис си спомни лицето. Това беше бандитът от фабриката. Пикаещият!
— Мърфи! Внимавай! — изкрещя тя, когато Джо откри огън.
Робо се обърна към пръскащата се тълпа:
— Всички да залегнат!
Залп изсвистя във въздуха и протътна нагоре по улицата. Оплескани с кръв, плячкаджиите се разбягаха през изпотрошените витрини. През дим и пламъци хората се затичаха с викове към домовете си. Изстрел перна във въздуха като монета капака на някакъв люк. Човекът с карираната риза се опитваше да се изправи на крака. Капакът го фрасна по челото. Той рухна на улицата.
Робо се затича към турбокрузъра, като стреляше със своя „Ауто-9“ към микробуса. Джо се изкиска и даде още няколко смъртоносни изстрела.
Нещо профуча покрай главата на Робо и се заби в уличен стълб. Стълбът се пръсна на безброй парчета. Сътресението накара Робо да подгъне колене.
Набрала смелост, Люис скочи в турбокрузъра и рязко изви колата. Замириса на изгоряла гума. Като остави пушката в скута си, тя насочи турбокрузъра направо към микробуса. Джо се вцепени, когато турбокрузърът направи рязък завой на две колелета и заобиколи микробуса. Люис изстреля откос. Джо скочи в микробуса, а куршумите изчаткаха по задната му врата.
Люис насочи колата обратно и я закова с изскърцване до Робо. Робо почти се бе качил, но Джо се появи отново откъм задната част на микробуса и пусна още един изстрел с „Кобрата“. Той изсвистя покрай крузъра и отнесе остатъка от витрината на магазина за спортни стоки. Летящите парчета разбиха предното стъкло на крузъра. Люис изпищя от болка, когато в бузите й се врязаха стъклени частици.
— Вътре ли си? — изрече задъхано тя.
— Да — изръмжа Робо.
— Кучи синове — процеди Люис, като натисна педала на газта. Крузърът се понесе надолу по улицата. В микробуса изстърга скоростният лост и той се впусна в преследване. Люис стискаше здраво кормилото. Отляво и отдясно избухваха снаряди. Робо смени пълнителя на своя „Ауто-9“. Една драскотина кървеше на лицето му. Погледна Люис. Тя също имаше драскотина под дясното око.
— Добре ли си? — попита Робо.
— Да. А ти?
— Бил съм и по-зле.
— Ей, Мърфи. Какво, по дяволите, беше това?
— Оръдие за нападение „Кобра“… нашите приятелчета от „Омникон“ го правят за армията.
— О, господи! — възкликна Люис, когато очуканият „Сакс“ изскочи от странична уличка и се насочи да пресече пътя на крузъра. Люис ускори. Колата на Кларънс забърса с изхрустяване задната част на крузъра и го запрати да се върти по платното като пумпал. Леон на кормилото нададе боен вик, а Кларънс го насърчи:
— Паднаха ни!
— Хайде да свършваме с тях — призова Кларънс и вдигна „Кобрата“. Леон стреля челно срещу полицейската кола.
Там Люис се бореше с кормилото, като се опитваше да запази контрол над управлението. „Саксът“ се насочи към тях. Тя обърна колата и натисна педала на газта до пода. „Саксът“ не намали, насочен точно към полицейската кола. Като гледаше през рамо, Люис навлезе заднишком в обхваната от пламъци пресечка.
Кларънс показа „Кобрата“ през прозореца на „Сакса“. Робо извади своя „Ауто-9“ и превключи в режим на прицелване. Пое дълбоко въздух и стреля три пъти.
Кларънс и Леон се наведоха, а предното стъкло се пръсна като паяжина и се посипа навътре.
„Саксът“ намали скорост, но продължи да напредва. Люис проклинаше тихичко. От далечния край на улицата право зад нея се приближаваше белият микробус. Бяха се оказали точно в класическия край от книгите. Джо изскочи от микробуса с „Кобра“ в ръце. Коленичи и започна да се прицелва в криволичещия крузър. Люис метна поглед в страничното огледало.
— Почакай — изхриптя тя.
Плъзна крузъра в тясна отбивка, използвана за товарене и разтоварване на стоки. „Саксът“ закова точно при уличката, без да успее да завие навреме. Люис управляваше все още на заден ход и караше през тясната пресечка с осемдесет мили в час. Стигна до следващата улица, насочи колата в една пресечка и натисна газта.