Погледна в огледалото за обратно виждане. Белият микробус завиваше иззад ъгъла и ускоряваше след тях. Джо се подаде през прозореца на шофьора и стреля с „Кобрата“.
Нови експлозии разтърсиха за пореден път крузъра.
— Имаме си компания — съобщи Люис.
— Без съмнение ще станат повече — уточни Робо, като погледна през рамо.
Набирайки скорост „Саксът“ на Кларънс се занесе покрай микробуса. В останалата без предно стъкло кола Леон присвиваше очи от вятъра, който с шестдесет мили в час шибаше седалката. Кларънс спокойно извади чифт слънчеви очила и закрепи своята „Кобра“ върху рамката на счупеното стъкло. Изстреля един залп.
Един от зарядите прелетя над покрива на турбокрузъра и засегна десния му двигател. Робо и Люис изтръпнаха, когато колата се занесе от удара. Дясната задна част на двигателя се възпламени. Светлините на половината от приборите на таблото премигнаха и изгаснаха. Люис стовари юмрук върху смукача. Изтри кръвта под окото си. Сграбчи кормилото до побеляване на кокалчетата на пръстите си и изцеди цялата мощност, която повредената кола можеше да даде. Предупредително изжужаха сигнали и светнаха панелните светлини на функциониращите части на таблото. Робо зареди отново своя „Ауто-9“. Това беше последният му пълнител. Люис се наведе над микрофона.
— Говори 44… Полицаи имат нужда от помощ. Повтарям, полицаи имат нужда от помощ в Стария Детройт.
Тя беше посрещната от стена от мълчание.
— По дяволите — изкрещя тя. — Хайде, знам, че сте някъде там.
Тишина.
— Страхотно. Ще се наложи да загубим колата. Робо погледна през рамо.
— Може да изгубим и нещо повече.
Леон засили „Сакса“ пред микробуса. Сега той вече беше плътно до задницата на крузъра. Кларънс стреля веднъж с „Кобрата“. Втори път. Не уцели крузъра. Люис изманеврира покрай един ъгъл и през някакъв порутен мост.
„Саксът“ и микробусът ги последваха през моста.
Люис плъзна колата край ъгъла на близката уличка. В дъното на занемарената пресечка се извисяваше двайсетфутова мрежеста ограда. Люис погледна към Робо. Робо кимна. Люис натисна педала на газта и ускори крузъра до шейсет мили в час. Колата се понесе към дъното на уличката и се вряза в оградата. Оградата се разкъса на няколко големи части. Турбокрузърът премина през останките на изоставен кантар.
Робо посочи към порутена леярна.
Крузърът изфуча в приличащата на пещера сграда.
Зад тях микробусът и „Саксът“ предпазливо прекосиха останките от оградата. Леон забави „Сакса“. Кларънс погледна разядената от ръжда табела. СТОМАНОЛЕЯРЕН ЗАВОД-КОНФИСКУВАН… МИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО… КУЧЕ НА ПОСТ.
Кларънс посочи леярната. Двете коли спряха пред масивните врати на сградата. Джо изскочи от микробуса с оръжие в ръка.
Емил се плъзна след него.
— Хайде да ги изпепелим.
Джо се усмихна и извика в сградата:
— Ей, момчета и момичета. Наказателната група е тук.
Кларънс въздъхна и излезе от колата. Тези малоумници можеха да бъдат понякога като децата. Обърна се към Джо и Емил, докато Леон се измъкваше иззад кормилото на „Сакса“.
— Вътре ще се държим заедно. И без щуротии. От нас се иска само да ги пречукаме. Разбрано ли е?
— Така да бъде — ухили се Емил.
Кларънс посочи микробуса.
— Качвай се зад кормилото, Емил. Ти и аз ще вкараме колите вътре. Джо и Леон ще вървят отпред.
Четиримата бандити влязоха във високата сграда. През дупките на покрива вътре проникваха тънки снопчета лунна светлина. Мястото беше огромно, тъмно и влажно.
Микробусът и „Саксът“ запъплиха бавно през сградата. Джо и Леон, стиснали здраво „Кобрите“, пристъпваха внимателно в светлините им. Джо и Леон замръзнаха на място. Шум отдясно… „Кап. Кап. Кап.“ Те се отпуснаха и се засмяха. От ръждясалите стоманени греди капеше дъждовна вода.
Леон започна нервно да потупва с език гипсираната си челюст. Някъде в далечината излая куче.
В „Сакса“ Кларънс се взираше нервно в огледалото за обратно виждане. В микробуса отзад Емил палеше трета цигара.
Тъмнината ги обграждаше.
От земята се вдигаше мъгла.
Джо тръгна странично пред колите. Някъде ръмжеше друго куче.
— Господи! — възкликна Леон.
Пред тях, зад купчина отпадъци, бяха застанали две кучета — приличаха на демони от ада. Очите им блестяха, червени на светлините на микробуса. Отпред стоеше огромен и мощен доберман. Зад него се зъбеше отчасти овчарка, отчасти динозавър.