Джо насочи „Кобра“-та.
— Проклети кучета.
Стреля към кучетата. Те побягнаха, преди специалният снаряд да експлодира и да вдигне част от пода високо във въздуха. Пушек изпълни леярната.
Джо и Леон силно се изсмяха. Нищо, освен измъчването на други същества, не може да поободри низшите духом.
Джо долови някакво движение зад гърба си. Обърна се. Доберманът. Вдигна пушката и стреля бързо. Тялото на кучето се пръсна и разлетя на части. Струя дим се заиздига бавно към тавана. Оцелялото куче виеше наблизо. Тръпки полазиха Леон. Джо не се обезпокои от това. Ако бе срещнал помияр, и него би превърнал в хамбургер.
Димът се разнесе и един глас прокънтя през помещението:
— Мен ли търсите?
Зад двете огромни врати, отвън, на трийсетина крачки от сградата, пред няколко резервоара за химикали, стоеше Робо с насочен пистолет. Луната осветяваше главата му и придаваше на шлема му тайнствен средновековен вид.
Хората на Кларънс се поколебаха за миг. Емил запали поредната цигара. Леон и Джо си размениха изплашени погледи. Накрая Кларънс се подаде от колата и заповяда:
— Хванете го.
Преди Леон или Джо да помръднат, воят на турбинен двигател проряза въздуха. Кларънс се вцепени зад кормилото на колата. Какво, по дяволите, ставаше тук? На предната седалка на микробуса Емил се извърна назад, но не повярва на очите си. Люис ускоряваше крузъра право към задната част на микробуса. Емил се опита да включи мотора. Беше твърде късно. Крузърът се вряза в микробуса, като вдигна задницата му във въздуха.
Люис превключи на задна скорост, ускори отново напред, гумите изсвистяха. Крузърът удари отново микробуса и забоксува. Емил в паника натискаше спирачките. Микробусът започна да се придвижва напред. Емил продължаваше да натиска спирачките и да върти неистово кормилото. Колата на Люис изтика извиващото се превозно средство вън от сградата, към кантара. Емил не знаеше как да се справи с положението. Микробусът започна да набира инерция.
Люис скърцаше със зъби. Потърка засъхналата кръв от раната под дясното си око и продължи да натиска педала на газта до пода. Кларънс запали „Сакса“ и го изви, за да го предпази от удара на плъзгащия се микробус отзад. Емил погледна ужасено през предното стъкло. Микробусът се носеше към резервоар с надпис ОПАСНО: ОТРОВНИ ОТПАДЪЦИ.
В крузъра Люис удари спирачките.
Емил се бореше с кормилото. Не можеше повече да контролира микробуса — той се занесе в голяма локва масло и се бухна в резервоара. На десетина фута оттам Леон и Джо наблюдаваха като хипнотизирани как микробусът прави дупка в резервоара. Изтече една ужасно дълга секунда, през която им се стори, че времето е спряло. После се чу вик. Задната врата на микробуса зейна, малка вълна от химикали плисна по земята, а Емил загъргори в обятията й.
Той се затъркаля на земята, покрит с пяна. Коленичи и вдигна ръце към лицето си. Опипа изгарящата си кожа. Тя се свлече на снопове в шепите му. Емил беше започнал буквално да се топи, когато Джо и Леон решиха, че е време да открият огън по Робо.
Емил тичаше напосоки сред изстрелите. Той се блъсна в Леон.
— Помогнете ми, моля ви! — изписка той.
Леон отблъсна топящия се човек далеч от себе си.
— Махай се оттук, човече! Махай се!
Леон се затича да се прикрие и остави Емил да се лута и да умира бавно оттатък кантара, в нощта.
Джо и Леон продължиха да дават залп след залп към Робо. Сега те използваха специални заряди — смъртоносни куршуми, които се завъртаха в целта, преди да избухнат. Робо ловко се накланяше ту в една, ту в друга посока така, че куршумите изсвистяваха над или край него. Той настрои зрението си в режим на прицелване. Фокусира се върху Кларънс. Босът на бандата беше завил с колата си през кантара и сега набираше скорост откъм гърба на киборга.
Като се потеше зад кормилото, Кларънс се наведе, преди Робо да може да стреля. Бодикър натисна педала на газта до пода. Насочи „Сакса“ право към киборга. Тромавата кола набираше скорост. Трийсет, четирийсет, петдесет мили в час. Робо стреля към движещата се на зигзаг кола, но куршумите удряха покрива й, без да й навредят.
Кларънс изкрещя от радост, когато десният калник фрасна Робокоп и той се просна на земята.
„Саксът“ профуча през двора към най-голямата сграда на комплекса — цеха за пресоване. Турбокрузърът на Люис изрева след него. Джо и Леон се затътриха през кантара, като стреляха по турбокрузъра.
Все още леко замаян, Робокоп се затича към цеха за пресоване. Посрещна го град от куршуми. Робо се хвърли с главата напред и се претърколи по настилката, а земята около него изригна. Той изчисли откъде идват куршумите, скочи на крака и стреля два пъти в посока двайсет градуса вляво от себе си.