За момент престана да мисли за тях. Погледна към пребледнялото лице на жената. Обхвана главата й със студените си стоманени ръце. Докосна нейната мека бяла буза с палеца на лявата си ръка. От очите й течаха сълзи.
— Боли, Мърфи.
— Знам — кимна Робо.
Той се вгледа нежно в нея. Лицето й беше като лице на прелестно умиращо дете. Тялото й се стегна, а после се отпусна. Тя затвори очи и повече не направи опит да проговори.
— Люис? — извика Робо. — Ан?
Жената не помръдна. Робо долови как шумът от стъпките над него се усилва. Той внимателно положи главата на Люис върху бетонния под.
— Ще се върна скоро.
Робо излезе иззад прикритието си и се затича по дължината на цеха. Над него Джо започна да стреля, докато изпразни цял пълнител. Без да спира да тича, Робо се превключи в режим на бой. Погледна към первазите горе. Пред очите му премина комплексен схематичен анализ на местоположението на Джо. Робо се прикри зад една стоманена подпора. Джо изпрати друг откос от смъртоносни куршуми към Робо. Куршумите удариха мощната колона. Тя се заогъва и потрепери.
Робо се сви. Внезапна мисъл го осени. Джо стреляше пред него… Но къде беше Леон? Обърна се точно навреме, за да види как Леон стреля от контролната будка далеч високо зад него. Робо имаше 0,03 секунди, за да залегне, преди куршумът да попадне в набелязаната цел — главата му.
Зарядите удариха стоманената колона на някакви си три инча от главата му. Част от стоманената греда се откъсна и полетя надолу. Робо не успя да се превърти и да се прикрие. Грамадна купчина — гредата и големи части от стоманения покрив — рухнаха върху него.
От перваза Джо погледна към Леон.
— Ти го улучи!
— Възможно е. — Леон се взираше във видеомерника на своята „Кобра“. — Ако съм го улучил, сега ще го довърша.
Леон гледаше в мерника. Започна бавно да сканира купчината отпадъци долу. Усукани железа, парчета бетон, части от покрива. Една длан. Дланта на Робо. Леон проследи ръката по дължината й. Настрои фокуса върху тила на киборга. Щеше да бъде лесно. Щеше да бъде забавно.
— Задръж — извика Кларънс отдолу.
Леон се подчини. Кларънс се появи във входа на сградата.
— Обещах на един човек лично да се погрижа за тази тенекиена играчка.
— По дяволите — изсъска Леон. — Това ще продължи вечно.
Кларънс бавно и сковано тръгна през залата. Мина край смачкания „Сакс“. Зад колата дланта на Люис потрепери. Тя бавно сви пръсти. Прокара ги през лицето си. Отвори очи. Навсякъде по тялото й нервните окончания горяха. Болката я обхващаше на големи задушаващи вълни. Можеше да се чуе как хрипти. Вероятно засегнат бял дроб. Струваше й се, че съска. Губи въздух. Губи кръв. Губи живот. Високо над нея, на перваза, тя видя как Леон се навежда от контролната будка. Погледна под колата. На пет крачки лежеше изоставената „Кобра“ на Кларънс. Опита се да пропълзи към нея. Безнадеждно. Струваше й се, че тялото й е натрошено. Затвори очи и заплака. Всичко я болеше, но яростта й вземаше надмощие. Тя бе станала жертва. Беше направила непростима грешка и сега тя и партньорът й щяха да заплатят за нея… с живота си.
Кларънс продължаваше да върви към купчината отпадъци. Извади от якето си граната и започна да я подхвърля от ръка в ръка. Спря на някакви си двайсет фута от купчината. Издърпа халката на гранатата.
Под купчината Робо бавно обърна глава и го видя, осветен от ярките лампи на тавана. Той забеляза експлозива в ръцете му.
Кларънс издаде писклив скимтящ смях.
— Кажи си молитвата, Робокоп!
После метна гранатата в купчината и тръгна назад. Гранатата подскочи през усуканите железа и отломъци от покрива и се приземи на крачка от лицето на Робо. Той се изви под планината от стомана и запротяга ръка към гранатата.
— Нека всички му кажем „сбогом“ — изсмя се Кларънс.
Смехът му бе кратък. Като нададе гръмовен рев, Робо се надигна сред стоманения куп сякаш оживял бог от бронзовата епоха. Държеше триумфално гранатата високо над главата си. Запрати я с експерт на точност към металния перваз над него.
Джо извика, когато гранатата удари на четири инча от левия му крак. Обърна се да побегне, но експлозивът се взриви. Огромни части от перваза и по-малки парчета от Джо полетяха към земята. Това, което остана от него, се прилепи към перваза в отчаян опит да се вкопчи за нещо. Джо погледна надолу. Левият му крак липсваше. Кръвта струеше като фонтан.
Первазът се разцепи и се срути. Джо падна заедно с него.
Долу се озова върху осеяна с железни остриета стена. Десният му крак се закачи за някакво желязо и той увисна с главата надолу като парцалена кукла. Беше прекалено шокиран, за да вика. Беше все още жив, дявол да го вземе. Роботът не го беше убил. Джо искаше да си го върне, доколкото може. Започна да се извива.