Мърфи се изкиска. Оставете здравия си разум, вие, които влизате тук.
Мина по един коридор край полицаи и полицайки, надяващи бронежилетките си.
— Аз съм Мърфи — каза той на едно ченге.
— Зает съм — отговори ченгето.
— Търся си шкафчето.
Ченгето се протегна и изтегли от вратата вляво табелка с надпис Дафи.
— Вземи това. Никой не го използва в момента.
Мърфи метна сака в шкафчето. На стената зад него три телевизионни монитора бълваха информация от всички райони на града. Непрекъснат шум изпълваше пространството. Мърфи седна на дървената пейка зад себе си. Тя почти се смачка под тежестта му.
— Не сядаме на тях много-много — подметна ченгето отляво, — опасно е за здравето.
Мърфи бавно надяна бронежилетката, като се вслушваше в разговора на три ченгета наблизо.
— Нещо ново за Фредериксън?
— Все още смятат, че е в критично положение.
— Жена му навярно полудява.
Мърфи закопча костюма си, опъна ръкавите с нашивки. На едната пишеше „ДПУ, Детройтско полицейско управление“. На другата — „ОКП, Омниконсюмър Продъктс“. Мърфи се взря в нашивката „ОКП“, сякаш я забелязваше за пръв път. Тя сигурно трябваше да го убеди, че някой от стъклената кула го смята за нещо.
Ченгето отляво забеляза учуденото изражение на Мърфи и се усмихна.
— И така, какво те води в този малък рай?
Мърфи сви рамене.
— Прехвърляне. ОКП преустройва управлението.
— Казвам се Мансън — представи се ченгето.
— Мърфи.
Приближи се второ ченге. На предния му джоб бе изписано името Старкуедър.
— Преустройва, а? „Омникон“. Сбирщина от малоумни. Ще скапят това управление.
— Съкратиха десет момчета в Ийст Сайд — обади се ченгето на име Рамирес, — просто ги освободиха. Казаха, че районът бил преосигурен. Преосигурен ми е задникът. Можем да се справим само ако докарат танкове.
— Я се опитай да извикаш подкрепление, като закъсаш — ухили се Старкуедър.
Менсън изсумтя.
— Пробвай да откриеш медицинския екип, ако си пострадал. Фредериксън трябваше да чака почти час, преди някой да си направи труда да отиде. Този кучи син имаше късмет, че все пак му бе останало малко кръв в тялото, когато задниците от „Омникон“ пристигнаха.
Мърфи стегна обувките си. В стаята утихна. Той погледна нагоре в момента, когато Рийд, със стиснати челюсти и с празна мукавена кутия с надпис Чириъс, спря до шкафчето с името на Фредериксън. Сержантът се загледа в табелката и бавно започна да прехвърля съдържанието на шкафчето в кутията.
Всички се бяха вторачили в Рийд. Всички освен застаналия с гръб Старкуедър, който продължаваше своята тирада:
— Ще ви кажа какво ще направя с тия задници от „Омникон“. Трябва да стачкуваме. Да плюем на тях и на техните високотехнологични платежни чекове.
Мърфи хвърли към Старкуедър бърз поглед, който означаваше „Не сега“. Старкуедър се извърна бавно, точно навреме, за да види как Рийд изважда снимка на семейството на Фредериксън и я слага в кутията. Сержантът издърпа табелката от вратата и я постави върху личните вещи на Фредериксън. Когато се обърна с лице към хората си, изглеждаше поне с десет години по-стар от преди няколко минути.
— Погребението ще бъде утре — съобщи той с равен глас. — Управлението моли да присъстват всички свободни от дежурство полицаи. Дарения за семейството на Фредериксън могат да бъдат давани на Сесил… както обикновено.
Ченгетата в стаята гледаха гневно в пода. Рийд взе кутията и пое към изхода, но спря за момент пред Старкуедър.
— И не искам да чувам нищо повече за стачка. Не сме водопроводчици. Ние сме полицаи. А полицаите не стачкуват.
Рийд тръгна към вратата. Обърна се за последен път:
— Мърфи. При мен.
Мърфи зареди деветмилиметровия си служебен револвер „Матеба“, грабна шлема си и тръшна вратата на шкафчето. После сложи успокояваща длан на рамото на Старкуедър.
— Не се безпокой. Точно сега всички в управлението са объркани.
— Да, вярно.
Мърфи се върна в главната зала на управлението. Напрегна очи, за да открие Рийд. Сержантът не беше зад бюрото. Мърфи видя изумен как един заподозрян — мъж с телосложение и нрав на ранен носорог — неочаквано стана от стола по време на разпита и както си беше с белезници, се втурна към изхода. Дребно ченге с шлем и спуснат визор, което едва ли стигаше до рамото на мъжа, подскочи високо във въздуха и ритна побеснелия в слабините.
Гигантът в белезниците замахна със свити юмруци към ченгето. Дребното ченге застана в защита, превъртя се на пода с глух звук. Като грабна полицейска палка, ченгето се хвърли към огромния мъж и с поредица от учудващо бързи движения заудря главата на гиганта до кръв.