Люис се закашля. Робо погледна нежно в очите й.
— Добро утро — прошепна той.
Тя се усмихна.
— Ей, Мърфи. Наистина съм съсипана. Рийд ще се ядоса.
— Не ми се вярва — усмихна се той.
Излая куче. Робо погледна надолу. До него беше застанала огромната немска овчарка и махаше с опашка.
— Ти също можеш да дойдеш — подкани я Робо. — Онеправданите си принадлежат.
Той отнесе Люис към изхода. Зад кантара видя, че се приближават два турбокрузъри с виещи сирени. От тях изскочиха Старкуедър, Рамирес и две други ченгета.
— Исусе Христе, Робо! — възкликна Старкуедър. Робо внимателно му предаде тялото на Люис.
— Отнеси я в болница.
Обърна се и закрачи към очукания турбокрузър при отворените врати на цеха за пресоване. Кучето го последва. Робо му отвори вратата. Седна зад волана, запали двигателя и профуча край четирите смаяни ченгета.
Насочи се извън пределите на Стария Детройт.
Имаше още работа за вършене в по-добрата част на града.
26
В Кулата на ОКП, много сдържан, Дик Джоунс стоеше начело на масата до Стареца и говореше пред събралите се директори. Навсякъде из страната полицейската стачка беше по първите страници на вестниците. Тези първи страници оказваха лош натиск върху „Омникон“. Джоунс правеше каквото може, за да смекчи положението.
— Що се отнася до мен, могат да стачкуват колкото си искат — подсмихна се той. — Наредил съм модел 209 да пази входа на сградата. До края на седмицата ще го поставим навсякъде из града.
Изглежда, Стареца имаше възражения.
— Но какво ще кажеш за общественото мнение, Дик? Не искаме да изглеждаме бездушни.
Джоунс въздъхна. Трябваше да обяснява всичко с много думи, със заобикалки. Защо, по дяволите? Та той беше господарят на положението.
Отвън Робо спря до тротоара очукания турбокрузър. Потупа овчарката по главата.
— Няма да се бавя.
Слезе от колата и застана до вратата. Озова се лице с лице срещу ЕД-209. Олимпийският робот закрачи бавно към крузъра с насочени ръце-оръдия.
— Вашето превозно средство е паркирано незаконно на частна собственост. Имате петнайсет секунди да…
Робо се наведе, измъкна от предната седалка „Кобрата“ и стреля с една ръка към тромавата машина за убиване. „Тряс.“ ЕД-209 погледна надолу към 20-милиметровата дупка в гърдите си, която се появи там изневиделица. Изведнъж тялото му започна да се върти лудо, а куршумът потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко във вътрешностите му. Тромавият андроид се заклати през парка със статуите. Изпотроши няколко, преди да експлодира.
Робо се наведе, когато остатъците прелетяха над крузъра. Кучето вътре гледаше спокойно сцената. Димът се разсея, а от ЕД-209 бяха останали само слонските му крака, все още на същото място.
Робо тръгна по стълбите към Кулата.
В заседателната зала Дик Джоунс продължаваше да упражнява красноречието си.
— През последните няколко дни на криза тази корпорация живя съобразно с ръководните принципи на основателя й. — Той кимна към Стареца. Стареца се усмихна и кимна в отговор.
— „Храброст, сила и убеждение“ — цитира Джоунс в новобиблейски стил. — Е, ако имам да добавя нещо по това, а, ха-ха-ха, както се казва, имам, ние ще отговаряме на всяко ново предизвикателство със същата агресивност, която е ръководила корпорацията през годините. Ще се придържаме към кредото на… ПО ДЯВОЛИТЕ!
Двойните врати на залата рязко се отвориха навътре. Робокоп влезе. Директорите зяпнаха, ужасени от вида му. Един от тях посегна към телефона.
— Моля — предупреди го Робо. — Не го правете.
Човекът отдръпна ръка.
Изглежда, само Стареца запази самообладание.
— С какво можем да ви помогнем, полицай? — попита той.
Робо взе предвид това. Четирите главни инструкции проблеснаха в ума му. Първа инструкция: Да служи на обществото. Втора инструкция: Да поддържа закона. Трета инструкция: Да защитава невинните. Четвърта инструкция: [СЕКРЕТНА].
Четвъртата инструкция започна да изниква. Робо се концентрира и волево ги отпъди. Точно сега нямаше нужда от тях.
Той беше ченге.
Добро ченге.
Поклони се леко на Стареца.
— Дик Джоунс е заподозрян в извършване на убийство, в заговор и в подпомагане и подбуждане на известен престъпник.
Стареца не реагира.