— За нещастие — продължи Робо, — програмата ми не ми позволява да действам против служител на тази компания.
Джоунс се извъртя към Стареца.
— Това е абсурдно. Нелепо! Този човек е опасен механичен психопат, издирван от полицията.
Стареца не му обърна внимание. Стана и погледна Робо право в очите.
— Това са сериозни обвинения. Имате ли доказателства?
— Да, сър.
Робо отиде до средата на заседателната маса. Стисна ръка в юмрук. От него се подаде показалец. Пъхна го в компютърния слот, монтиран на масата. Видеомониторите в заседателната зала затрепкаха. Лицето на Дик Джоунс, обърнато към камерата, се усмихна студено.
— Трябваше да убия Боб Мортън, защото той направи грешка… Грешката си ти. Сега е време да поправя грешката.
Директорите в залата изпуснаха колективна въздишка. Джоунс огледа лицата наоколо. Втренчи се в Стареца. Очите на Стареца останаха твърди и решителни.
В този момент в стаята се втурнаха двама пазачи от службата за сигурност на „Омникон“ с извадени пушки.
— Стой, Робо — извика един от тях.
— Не! — заповяда Стареца.
Беше твърде късно. Те стреляха в Робо. Киборгът се опита да бъде любезен, но твърд. Удари единия с мощен юмрук в корема, като му изкара въздуха. Запрати другия върху заседателната маса. По време на тази гимнастика и двамата изпуснаха оръжията.
Джоунс се възползва от случая. Грабна един пистолет и започна да стреля. Директорите се наведоха под масата. Само Стареца остана прав и се вгледа в Джоунс с отвращение.
Джоунс стреляше в Робо отново и отново. Куршумите отскачаха от гърдите му, без да му навредят. Робо въздъхна.
— Е, хайде, Дик.
Джоунс спря да стреля. Не му вървеше. Прецени бързо, сграбчи Стареца и го тикна като щит пред себе си. Допря дулото до челото му.
— ОК, ламаринени човече. Искам хеликоптер… веднага. Ще отидем спокойно на покрива. Ще се кача на хеликоптера с моя заложник. Ако някой се опита да ме спре… Стареца ще пострада.
Стареца едва се сдържаше.
— Дик?
— Какво?
— Уволнен си!
Робо се взря в Джоунс. Извика главните инструкции.
В ума му проблеснаха само първите три. Стареца използва тази секунда, за да забие пета в крака на Джоунс. Удари силно в корема бившия си служител. Джоунс зяпна, като гледаше как Стареца отскача надалеч.
Робо се усмихна на Джоунс. Той беше уволнен. Повече не беше служител на тази компания. Толкова, що се отнася до Четвъртата инструкция.
Джоунс насочи пистолета към отстъпващия Старец. Робо премигна, превключи в режим на прицелване, извади своя „Ауто-9“ и бързо стреля четири пъти.
Първите два куршума завариха Джоунс неподготвен. Силният удар го завъртя към огромния прозорец, който се простираше по дължината на масата. Третият куршум пръсна стъклото. Четвъртият улучи Джоунс в гърдите и го преметна през перваза.
През заседателната зала премина виещ вятър. Джоунс, който виеше почти толкова силно, колкото и вятърът, прелетя сто петдесет и един етажа към земята.
Робо завъртя пистолета и го пъхна обратно в кобура. Кимна на Стареца, обърна се и тръгна към изхода.
Стареца забърза след него и го хвана за лакътя. Робо се обърна. Стареца се усмихваше.
— Ти оправда нашето доверие в полицията, младежо. Това беше великолепна стрелба. Как се казваш?
Робо се замисли за миг.
— Мърфи — каза той. И излезе.
27
В покрайнините на града една възрастна двойка, Ема и Ханк Сондърс, седеше в своята малка къща и гледаше последните новини по телевизията. Както обикновено Кейси Уонг се усмихваше към камерата и говореше:
— Днес Детройт си възвърна полицията. След смайващ обрат в събитията„Омникон“ прие всички основни искания на стачкуващия полицейски профсъюз. В една нощ на безогледен бандитизъм и беззаконие имаше и моменти на героизъм. Подробностите — от Джъстин Балърд-Уоткинс в Мемориалната болница „Хенри Форд“.
Сред някаква болнична стая млад мъж в крещящ костюм се бореше с лакти за място в тълпата от други репортери. Зад тях кметът Уолдо Гибсън се смееше и се ръкуваше с прикованата към леглото Ан Люис. Люис се усмихна уморено, а репортерът заразказва:
— Полицай Ан Люис. Дори по време на стачката тя рискува живота си в защита на закона. Счупени кости. Простреляна три пъти. Какво момиче! Какво ченге! Тя е вдъхновение за всички ни.
Камерата фокусира и двамата — и Кейси Уонг, и наперената Джес Пъркинс. Преди образите им да изчезнат от екрана, те се спогледаха.
— Не знам как си ти, Джес — усмихна се Кейси. — Но аз ще спя малко по-добре тази нощ.
— Благодаря ви, че ни гледахте — ухили се Джес.
— И следващия път, когато видите ченге… усмихнете се.