Рийд се приближи откъм страната на Мърфи и извика по посока на врявата:
— Хей, Люис, когато се оправиш с твоя заподозрян, ела насам!
Ченгето, наречено Люис, фрасна гиганта по главата за последен път. Затворникът се сгромоляса на пода и отнесе със себе си три стола. Люис тръгна към Мърфи, докато Рийд се отправи към бюрото си върху подиума.
— Люис — разпореди Рийд, — този приятел ще бъде новият ти партньор.
Дребното ченге кимна. Рийд погледна към Мърфи.
— Мърфи, това е Люис. Люис ще те разведе наоколо.
Мърфи протегна ръка. С вдигането на шлема Люис тръсна свободно вълна от спускащи се ягодовочервени коси. Мърфи се опита да скрие изненадата си. Люис грабна ръката му и я стисна така, сякаш искаше да я направи на масло.
— Радвам се да се запознаем, Мърфи — усмихна се сладко тя.
Мърфи дръпна ръката си. Беше почервеняла от нейното стискане.
— Насам — посочи тя, като се отправи към една странична врата.
Мърфи поклати сконфузено глава и тръгна след нея. Рийд седна на бюрото си ухилен.
— Давам ви моята благословия — издекламира той. — Вие сте толкова приятна двойка.
Беше тъпа шега, но най-близките ченгета все пак се изсмяха. Биха приели какъвто и да е хумор, стига да го намереха.
Мърфи и Люис влязоха в гаража. Мястото вонеше на бензин и изгорели газове — дузина ченгета се бяха скупчили около турбокрузърите и ги подготвяха за следобедните обиколки. Люис, дъвчейки дъвка, поведе Мърфи към една патрулна кола.
— Разкошно, а — рече гордо Люис. — Имахме много работа по нея миналата седмица. — Загладихме дупките от куршуми.
Мърфи кимна.
— Разкошно — съгласи се той.
Люис се отправи към волана и се наведе да отвори вратата.
— По-добре е да карам аз, докато научиш пътя.
Мърфи се мушна край нея на мястото на шофьора.
— Винаги карам аз, когато имам нов партньор. Той затвори вратата, като остави отвън Люис яростно да дъвче дъвката. Мърфи включи двигателя, докато тя заобиколи колата и се качи отдясно.
— Налагаше ли ви се да карате в Метро Саут? Или си имахте шофьори — подигра му се тя.
В отговор Мърфи натисна газта и турбокрузърът полетя към изхода на гаража. На рампата бяха спрели две полицейски коли, а ченгетата в тях си разказваха ужасни истории от нощното дежурство. Мърфи се ухили зло и плъзна турбокрузъра между двете коли, минавайки на косъм от тях. Колата влетя в улицата и изгърмя в северна посока.
Люис наду голям балон и го спука.
— Не е лошо — констатира тя. — За новак.
Колата се плъзна по странична улица и остави назад блестящите очертания на обновените райони на Детройт, грейнали в лъчите на следобедното слънце. Навлизайки в бордеите на Стария Детройт, Люис посочи огледалото за обратно виждане.
— Сбогувай се с цивилизацията, Мърфи — посъветва го тя.
Мърфи хвърли поглед към огледалото, където ярко блестеше сто петдесет и един етажната кула от стъкло и стомана на „Омникон“.
— Не съм сигурен, че бих нарекъл това цивилизация — промърмори той.
— Бързо схващаш — усмихна се Люис.
5
Мортън и Джонсън влязоха в асансьора на „Омникон“ и спокойно загледаха през стъклените стени как Кини тича към вратата. Мортън, слаб, младши директор, бе по-напрегнат от обичайно. Днешната среща в „Омникон“ щеше да бъде важна. Беше сигурен в това. Нали самият Старец щеше да присъства.
Ако Джонсън беше нервен, изражението му не издаваше този факт. Той беше един от малкото черни служители в компанията и работеше тук от дълги години. Познаваше нещата толкова добре, че не се плашеше, когато Стареца повишаваше тон. Вярно, корпорацията се движеше постоянно напред, но с обичайната тромава стъпка на бронтозавър. Много рядко нещата се изменяха драматично само за една сутрин.
Кини скочи в асансьора, вратата почти го затисна. Джонсън въздъхна. Кини беше младок, нетърпелив да угоди. Неговата суетна сърдечност породи дълбоко чувство у Джонсън, което граничеше с гадене.
Кини видя как вратите се затварят с щракане и се изсмя.
— Оо! Стареца наистина ли ще бъде там? Брей. Защо ще ни канят, ако той ще е там?
Джонсън поднесе отговора си с предпазлив равен тон:
— Всички шефове на направления водят своите екипи. Ще бъде голямо събиране. Мисля, че ще дадат зелена светлина на Делта Сити.
Това не се харесваше на Мортън. Той прокара пръсти по зализаната си назад коса, оставяйки мазни следи по пръстите си.