— Шегуваш ли се? Те никога не правят нещо, преди да му дойде времето — измърмори той. — Това е Джоунс. Обзалагам се, че това е Джоунс. Той е подкарал модел 209 и иска да се изфука.
Джонсън се усмихна на нервния директор.
— Лош късмет, Мортън.
Кини ги гледаше глупаво. Нямаше никаква представа за какво говорят.
Вратата на асансьора се отвори и Мортън, Джонсън и Кини се присъединиха към глъчката на други служители на „Омникон“. Тълпата се насочи по коридор, в който десетина видеомонитора показваха филми от различните светове на „Омниконсюмър Продъктс“. Джонсън дори не си направи труда да погледне към екраните. Не беше впечатлен. Беше в компанията от прекалено дълго време. Премина край екраните, където проблясваха последните успехи на отделите „Транспорт“, „Жилищна политика“, „Увеселения“.
„Сигурност“… до безкрайност.
Кини следваше Джонсън по петите.
— Не можах да разбера. Защо Мортън е така… потиснат!
Джонсън въздъхна, като гледаше как Мортън крачи по коридора, с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете.
— Когато проектът по сигурността ЕД209 започна да изостава от плана и надхвърли предвидената стойност, Стареца разпореди резервен вариант — вероятно само за да подкладе огън под задника на Джоунс. Мортън прие задачата, но никой в отдел „Сигурност“ не я взе на сериозно. За нещастие Мортън я прие именно така.
Като дочу това, Мортън се обърна.
— Моят проект е по-добър от този на Джоунс. Бих отишъл направо при Стареца, ако можех.
Джонсън го посъветва мъдро:
— Не се забърквай с Джоунс, човече. Ще те смачка.
Кини кимна, навлязъл вече в духа на нещата.
— Да, чух, че Джоунс е истинска баракуда.
— Кой те пита? — кресна му Мортън.
Джонсън хвана леко Мортън за лакътя.
— Спокойно.
Тълпата от служители се насочи към двете огромни позлатени врати на заседателната зала на „Омникон“. Джонсън, Мортън и Кини седнаха покрай стената. Голямата, с размери на самолетоносач заседателна маса бе запазена за шефовете.
— Я виж това! — възкликна Кини.
В центъра на масата бе поставен огромен макет на супермодерен град: изобилие от мостове, естакади и градини.
— Същински рай! — възкликна Кини.
— Рай с табелка за цената — уточни Джонсън. Директорите на „Омникон“ заемаха местата около масата, докато президентът, забележителен белокос джентълмен, и служител с почервеняло ъгловато лице разговаряха. Стареца, изглежда, не приемаше думите на Дик Джоунс, един от неговите най-важни хора. Джоунс се бореше да запази самообладание — беше известен с изблиците си на гняв, спечелили му в кръговете на „Омникон“ прякора Мистър Пънч. Не само защото в решителни моменти беше предразположен да пусне юмруците си в действие, но и защото словесните му излияния и високото му върлинесто тяло го правеха да прилича на мъжката половина на класическите Пънч и Джуди, когато излизаше от себе си. Което се случваше често.
Джоунс понижи гласа си до шепот, така че накара Стареца да се наведе. Стареца кимна.
— Какви са тези работи с полицията? Какъв е проблемът?
— Откакто ние поехме всичко, полицейският профсъюз порти ситуацията — обясни Джоунс. — Сега те дрънкат какво ли не по медиите. Обичайните глупости. Но във втората фаза ще обърнем нещата в наша полза. Обещавам.
Стареца се насили да се усмихне.
— Много добре.
Той-отклони поглед от Джоунс, който се настани от лявата му страна. Стареца седна и се обърна към служителите си:
— Добре. Да започваме. Както знаете, вече повече от десетилетие имам една мечта. Бях ви помолил да я споделите с мен. След шест месеца започваме строителството на Делта Сити — нова община ще бъде издигната там, където сега се намира Стария Детройт.
Всички погледи в стаята се обърнаха към внушителния макет на масата. Стареца фокусира поглед в блестящите му кули.
— Стария Детройт е тумор — заплаха за целия град. Туморът е престъпността. И той трябва да бъде отстранен, преди да сме ангажирали два милиона работници, които отново ще вдъхнат живот на този град. Трябва да сме в състояние да гарантираме тяхната сигурност, защото в противен случай никой профсъюз няма да приеме условията там.
Стареца направи пауза за ефект. Директорите бяха видимо развълнувани.
— Въпреки че промените в икономиката създадоха благоприятни условия за общия растеж, комуналните служби пострадаха, особено служба „Прилагане на закона“. Искрено казано, полицията в Стария Детройт преживява трудни времена. Мисля, че е време да им подадем ръка. Колкото по-скоро Стария Детройт отпадне от първите колони на вестниците, толкова по-бързо ще можем да строим.