Стареца се обърна към Джоунс.
— Дик, би ли ги въвел?
Джоунс стана, а светлините в стаята изгаснаха. Мортън седеше навъсено до Джонсън.
— Дик. Прекрасно име за прекрасен човек.
Джонсън го сръга да млъкне.
Над главата на Джоунс се плъзна един панел и откри редица монитори. По тях започнаха да проблясват числа. Джоунс се усмихна към събралите се.
— Ако погледнете отблизо цялата история на компанията — ухили се той, — ще видите, че сме рискували в начинания, които традиционно се смятат за непечеливши: болници, затвори, колонии в космоса. Но според мен добрият бизнес е там, където го намериш! Както знаете, имаме договор с града, за да ръководим местното прилагане на закона. Но ние в отдел „Сигурност“ вярваме, че ефективната полицейска сила е само част от решението на злободневния проблем с престъпността в града.
Мортън огледа лицата на директорите. По дяволите. Изглежда, че думите му ги убеждаваха. Джоунс също го разбра и пусна своя дар слово.
— Ние се нуждаем от нещо повече от традиционното прилагане на закона, господа. Имаме нужда от двайсет и четири часов полицай. Ченге, което няма нужда от храна или сън. Ченге с голяма огнестрелна мощ. И рефлексите да я използва.
Джоунс тръгна към двете позлатени врати на заседателната зала и направи драматична пауза пред тях.
— Моля, светлина.
Светлините блеснаха, отразявайки се в разширените очи на Джоунс.
— Колеги, горд съм да ви покажа бъдещето на прилагането на закона… ЕД209.
Джоунс отвори вратата с театрален жест. Показа се робот, висок над два метра. Това беше гърбава машина за убиване. Заобленият торс се опираше на два могъщи крака. От страни на тялото имаше масивни „ръце“ със зловещи 20-милиметрови оръдейни дула, разположени под китките. Джоунс се оттегли към мястото си на масата, а роботът се затътри в заседателната зала. Слонските му крака произвеждаха тътен при всяко докосване на пода.
Служителите на „Омникон“ в заседателната зала изпуснаха едно колективно „Оо“, когато ЕД209 застана до масата. Джонсън се обърна към Мортън. Мортън гледаше ченгето-робот.
— Има вид на отвратителна тенекиена кукла — промърмори той.
Кини беше целият усмивка.
— Не знам. Мисля, че е направо… страхотен.
Мортън стрелна младока с очи.
— Откъде ги вземаш тези думи?
Закръглен плах мъж в бяла лабораторна престилка и няколко, като от калъп извадени еднакви техници, нахълтаха в залата след ЕД209. Техниците избутаха контролен панел, качен на количка. Джоунс сияеше, оглеждайки лицата на каймака на „Омникон“.
— Андроидът, серия 209, е самостоятелен градски робот за прилагане на закона — обясни весело той, — 209 понастоящем е програмиран за поддържане на спокойствието в градовете, но това е само началото. При успешното изпълнение на задълженията му в Стария Детройт и при огромен положителен отклик сред обществеността ние можем да очакваме 209 да бъде горещо желан за военни цели през следващото десетилетие.
Джоунс изду хлътналите си гърди.
— Представете си, господа. Една глобална армия, съставена изцяло от андроиди. Двайсет и четири часови бойци, които ще спасяват хора, като се сражават вместо войниците от плът и кръв. Бойци, произвеждани масово от „Омникон“.
Думите направо предизвикаха взрив от продължителните аплодисменти на директорите. Джоунс блесна с гримаса към Стареца. Самият Старец се усмихваше. Видения на доларови знаци буквално танцуваха над главите на събралите се.
Джоунс се обърна към плахия учен.
— Доктор Макнамара?
Макнамара се обърна към техниците. Малката група се струпа около контролния панел. За момент Макнамара направи проверка на робота, преди да се дръпне от количката. Обърна се с лице към мощния андроид, а един от техниците завъртя някаква шайба.
Ръцете на ЕД209 моментално оживяха. Извиха се във въздуха по палячовски. Около масата се изсмяха. Макнамара, ухилен като дете, получило новогодишен подарък, се обърна към събралите се.
— Сега за малка демонстрация имаме нужда от субект за арестуване — обяви весело той.
Джоунс обходи стаята с поглед.
— Мистър Кини? Бихте ли дошли тук?
Мортън се навъси, когато Кини — подвижен портрет на необуздан ентусиазъм — скочи на крака и се насочи към робота.
— Да, сър. Ще се радвам, сър. С удоволствие.
Джоунс се наведе към пода близо до масата и извади лъскаво черно куфарче. Отвори го и измъкна оттам черен „Магнум“ СЦ357. Без да изрече и дума, той подаде пистолета на Кини. Младшият служител преглътна. Погледна първо пистолета, после огромното тяло на ЕД209. За момент Кини се видя в ролята на състезател. Мортън се наслаждаваше на гледката.