— Почти не остана част, която през последните двайсет десетилетия да не са ми сменили или поне модернизирали и усъвършенствали. Но позитронният ми мозък е същият от времето на съвместната ми дейност с колегата Илайджа, с когото работихме заедно на три различни планети и веднъж на борда на един космически кораб.
— Чудесно! — тя го погледна възхитено. — Наистина си те бива. Ако всички роботи бяха като теб, не бих имала нищо против тях… За какво искаш да говориш с мен?
— Преди всички да заемат местата си, вие бяхте представена на лейди Гладиа като София Квинтана, заместник-министър на енергетиката.
— Запомнил си съвсем правилно. Това е името и длъжността ми.
— Постът, който заемате, обхваща цялата Земя или само Града?
— Планетарен заместник-министър съм.
— Значи сте компетентна в областта на енергетиката?
Квинтана се усмихна. Изглежда нямаше нищо против да я разпитват. Вероятно й се струваше забавно, а може би просто беше очарована от почтителната сериозност на Данил или от факта, че един робот може да й задава подобни въпроси. Така или иначе, тя му отвърна с усмивка:
— Специализирала съм енергетика в Калифорнийския университет, откъдето имам и диплома. А дали все още съм компетентна, не мога да кажа със сигурност. Вече твърде дълги години съм администратор — а това, повярвай ми, е гибелно за мозъка.
— Но все пак добре познавате съвременните практически аспекти на земния енергодобив, нали?
— Да. Тук вече бих могла да имам претенции. От това ли се интересуваш?
— Има един въпрос, който събуди любопитството ми, мадам.
— Любопитство ли? В един робот?
Данил сведе глава.
— Достатъчно сложният робот е в състояние да съзнава у себе си нещо, което го кара да търси информация. Аналогично е на състоянието, което при хората се нарича любопитство, както съм забелязал. Затова си позволявам да използвам същата дума и за моето усещане.
— Съвсем уместно. И какво точно буди любопитството ти, Р. Данил? Мога ли да те наричам така?
— Да, мадам. Разбрах, че на Земята енергията се доставя от слънчеви електроцентрали, които са разположени в орбита над екваториалната равнина.
— Правилно си разбрал.
— Това ли е единственият енергоизточник на планетата?
— Не. Слънчевите електроцентрали са основният, но не и единствен енергоизточник. Използва се до голяма степен и енергията от вътрешната топлина на Земята, ветровете, вълните, приливите, течащите води и така нататък. Получава се сложна комбинация от източници, но всеки от тях си има своите преимущества. Слънчевата енергия обаче е основното.
— Не споменахте изобщо ядрена енергия, мадам. Не използвате ли микросинтезни централи?
Квинтана повдигна вежди.
— Това ли е поводът за любопитството ти, Р. Данил?
— Да, мадам. Защо на Земята няма ядрени енергоизточници?
— Това не е така, Р.Данил. И те се срещат, макар и рядко. В провинцията имаме много роботи, които работят на принципа на микросинтеза. Между другото, и ти ли си устроен така?
— Да, мадам.
— Освен това — продължи тя, — тук-там се срещат микросинтезни машини, но като цяло те са застъпени съвсем слабо.
— Мадам Квинтана, вярно ли е, че микросинтезните енергоизточници са чувствителни към действието на ядрените мултипликатори?
— Разбира се, съвсем определено. Могат да се взривят под въздействието на ядрен мултипликатор — предполагам това имаш предвид под „чувствителни“.
— Значи използването на ядрен мултипликатор не може да парализира значителна част от земните енергоизточници.
Квинтана се засмя.
— Не, разбира се, че не. Преди всичко, не виждам кой ще помъкне ядрен мултипликатор със себе си. Те тежат тонове и едва ли могат да се разнасят из улиците и коридорите на Града. Ако някой все пак опита, определено няма да остане незабелязан. А дори и да активира ядрен мултипликатор, най-много да успее да унищожи някой и друг робот или машина, преди да го открием и да го спрем. Няма никакъв шанс — абсолютно никакъв — да ни навредят по този начин. Това ли искаше да чуеш, Р. Данил?
Последните й думи прозвучаха почти като сигнал, че разговорът е приключил.
— Останаха само още един-два малки въпроса, които ми се иска да изясня, мадам Квинтана. Защо на Земята няма мощни микросинтезни енергоизточници? Всички Външни светове разчитат изцяло на микросинтеза. Заселническите планети също. Микросинтезните енергоизточници са преносими, имат широко приложение, евтини са и не изискват огромните усилия за ремонт и поддръжка, необходими при по-обемистите съоръжения.
— И както сам отбеляза, Р. Данил, те са чувствителни към действието на ядрените мултипликатори.