Погледът му все по-често и по-често се отклоняваше към Гладиа, докато тя седеше и се усмихваше.
— Това може да се очаква — каза Данил. — Доколкото знам от историята на човечеството, Външните светове също са минали през период на тераобразуване.
— Несъмнено! И благодарение на техния опит сега процесът може да протече много по-бързо… Но се чудя, Данил, дали би изчакал малко в пилотската кабина? Трябва да поговоря с Гладиа.
— Разбира се, колега Илайджа.
Данил престъпи прага на сводестата врата, която водеше към пилотската кабина, и Бейли погледна Гладиа въпросително, докато с ръката си правеше отпращащ жест.
Отлично изтълкувала жеста, тя отиде до контакта, който с едно докосване безшумно задейства механизма на плъзгащата се врата. Те бяха сами и свободни да правят каквото си пожелаят.
Бейли протегна ръце.
— Гладиа!
Тя ги пое в своите, без нито за миг да се замисли, че не носи ръкавици.
— И да беше останал, Данил нямаше да ни пречи — отбеляза тя.
— Физически да. Но психологически щеше! — Бейли се усмихна тъжно и добави: — Прости ми, Гладиа. Трябваше да поговоря първо с него.
— Познаваш го по-отдавна — меко отвърна тя. — Той има предимство.
— Не, но… Той е толкова беззащитен. Ако те ядосам, Гладиа, можеш да си позволиш и да ме удариш. Данил не може. Аз мога да го пренебрегна, да му заповядам да се махне, да се държа с него като с робот, а той ще е принуден да ми се подчини, без да се оплаква и да си остане същият верен колега.
— Но той наистина е робот, Илайджа.
— Не и за мен, Гладиа. С разума си разбирам, че е робот и че няма чувства в човешкия смисъл на думата, но със сърцето си го смятам за човек и съм длъжен да се отнасям с него като с такъв. Щях да помоля д-р Фастълф да ми позволи да го взема с мен, но на новите Заселнически планети не се допускат роботи.
— Щеше ли да се сетиш да вземеш мен, Илайджа?
— Космолити също.
— Изглежда вие, земляните, сте същите безразсъдни шовинисти като нас, космолитите.
Бейли кимна с глава.
— Чисто безумие и от двете страни. Но дори и да бяхме с всичкия си, не бих те взел. Няма да издържиш на онзи живот, а аз никога няма да съм сигурен, че имунните ти механизми сработват както трябва. Вечно ще ме е страх, че или ще умреш бързо от някаква незначителна инфекция, или ще живееш прекалено дълго и поколенията ни ще измират пред очите ти… Прости ми, Гладиа.
— За какво, скъпи Илайджа?
— За… това — той протегна ръце с длани, обърнати нагоре. — Че пожелах да те видя.
— Но аз се радвам, че го направи. Аз самата исках да те видя.
— Зная — каза той. — Опитах се да избегна срещата, но се разкъсвах при мисълта, че ще изляза в космоса и няма да спра на Аврора. Впрочем и сега няма да стигнем до нищо добро, Гладиа. Срещата ни просто ще означава още едно сбогуване, мисълта за което също ме разкъсва. Именно затова така и никога не ти писах; никога не пробвах да се свържа с теб по хипервълновата мрежа. Сигурно си се чудила защо.
— Всъщност не. Съгласна съм, че нямаше смисъл. Само щеше да усложни безкрайно нещата. Но все пак ти писах много пъти.
— Наистина ли? Не съм получил нито едно писмо.
— Защото никога не ги изпращах. Пишех ги, после ги унищожавах.
— Но защо?
— Защото, Илайджа, всички лични писма от Аврора за Земята минават през цензура, а моите до едно не бяха такива, които бих оставила да бъдат прочетени от тях. Уверявам те, че дори и да ми беше пратил писмо, то никога нямаше да стигне до мен — колкото и невинно да би било. Мислех си, че затова не съм получила нито едно. Но сега, като знам, че не си бил наясно с положението, съм изключително доволна, че не си допуснал глупостта да се опитваш да държиш връзка с мен. Щеше да изтълкуваш погрешно мълчанието ми.
Бейли се вторачи в нея.
— Но тогава как успя да дойдеш сега?
— Не и легално, уверявам те. Използвам частния кораб на д-р Фастълф, така че минах през граничните постове, без да ме проверят. Но ако корабът не беше на д-р Фастълф, щяха да ме спрат и да ме върнат обратно. Предполагах, че знаеш и това и че по тази причина си се свързал с него, а не направо с мен.
— Нищо не знаех. Не мога да се начудя на двойното невежество, което ме е предпазило. Дори тройно, защото не знаех хипервълновия ти номер, а не можех да рискувам, като пробвам да го науча на Земята. Не можех да го направя като частно лице, а нас двамата ни обсъждаха вече достатъчно из цялата Галактика, благодарение на онази тъпа хипервълнова драматизация, която пуснаха по субетера след Солария. Можеш да бъдеш сигурна, че иначе щях да опитам. Имах обаче номера на д-р Фастълф и щом навлязох в орбита около Аврора, веднага се свързах с него.