— Но защо? — недоумяваше Андрев. — Защо да не улучва, мадам?
— Нима не разбирате? — възкликна Гладиа. — Който и да е инструктирал робота, явно е съзнавал, че дори само един опит за покушение би бил достатъчен, за да осуети плановете ми на Земята. А те са целели именно това. Не могат да заповядат на един робот да ме убие, но могат да му заповядат да не ме улучи. И щом така са щели да провалят програмата ми, друго не им е трябвало… Само че няма да стане. Няма да го допусна!
— Не се прави на герой, Гладиа — каза Д.Ж. — Не знам какво ще опитат следващия път, а за нищо, абсолютно нищо на света не бих искал да те загубя.
Гладиа поомекна.
— Благодаря ти, Д.Ж. Ценя твоите чувства, но ние трябва да поемем риска.
Андрев задърпа ухото си очевидно объркан.
— Какво ще правим? Земляните няма да преглътнат лесно факта, че хуманоиден робот е използвал бластер сред цяла тълпа народ.
— Няма никакво съмнение — съгласи се Д.Ж. — Затова по-добре да не им казваме.
— Неколцина поне би трябвало вече да знаят, че става дума за хуманоиден робот — или поне се досещат.
— Не можете да спрете слуховете, господин Генерален секретар, но няма защо да ги потвърждавате официално.
— Ако Аврора е готова на такива крайности, за да… — започна Андрев.
— Не Аврора — прекъсна го бързо Гладиа. — Само някои среди на Аврора, само пожарлиите. Знам, че и сред заселниците има такива войнствени екстремисти, а вероятно ги има дори и на Земята. Не наливайте вода в мелницата им, господин Генерален секретар. Аз отправям апел към огромното мнозинство здравомислещи хора и от двете страни; не бива да предприемаме нищо, което да отслаби въздействието му.
Данил, който през цялото време търпеливо изчакваше, най-после намери достатъчно дълга пауза, за да се включи.
— Мадам Гладиа, господа, много е важно да разберем от този робот къде се намира базата му. Възможно е да има и други като него.
— Ти не го ли попита? — каза Андрев.
— Попитах го, господин Генерален секретар, но аз съм робот. Един робот не е длъжен да отговаря на въпросите на друг. Нито е длъжен да изпълнява заповедите ми.
— Добре, тогава аз ще го попитам — каза Андрев.
— Това едва ли ще помогне, сър. Роботът е получил най-строги заповеди да не отговаря, които вероятно няма да бъдат изместени от вашите. Вие не познавате съответната фразеология и интонация. Мадам Гладиа е аврорианка и знае как да го направи. Мадам Гладиа, бихте ли попитали робота къде се намира базата му?
Жискар се обърна към Данил съвсем тихо, така че никой друг не го чу.
— Вероятно е невъзможно. Сигурно са му заповядали да изключи необратимо, в случай че започнат да го разпитват прекалено настойчиво.
Данил извърна рязко глава към Жискар.
— Можеш ли да го предотвратиш? — прошепна той.
— Едва ли — каза Жискар. — Фактът, че е стрелял с бластер срещу човешки същества, е увредил мозъка му физически.
Данил се обърна отново към Гладиа.
— Мадам, бих ви посъветвал само да пробвате, а не да го притискате грубо.
— Ами… да видим — колебливо рече Гладиа. Обърна се към робота, пое дълбоко въздух и попита тихо, но категорично:
— Как да се обръщам към теб?
— Наричат ме Р. Ърнет Втори, мадам — отвърна роботът.
— Позна ли, че съм аврорианка, Ърнет?
— Наистина говорите като аврорианка, мадам, но не съвсем.
— Родена съм на Солария, макар че съм живяла двайсет десетилетия на Аврора и съм свикнала да ме обслужват роботи. От най-ранно детство разчитам на ежедневните им грижи и подчинение. Никога не съм оставала разочарована.
— Приемам този факт, мадам.
— Ще отговаряш ли на въпросите ми, Ърнет? Ще изпълняваш ли заповедите ми?
— Да, мадам, стига да не противостоят на други, противоположни.
— Ще ми отговориш ли, ако те попитам къде се намира базата ви на Земята?
— Не мога, мадам. Същото важи и за всякакви други въпроси, които засягат господаря ми. Всякакви.
— Разбираш ли, че твоят отказ да отговориш ще ме разочарова силно и ще разколебае законното ми право да очаквам от роботите преданост?
— Разбирам напълно, мадам — отвърна роботът едва чуто.
Гладиа погледна към Данил.
— Да опитам ли?
— Нямаме друг избор, мадам Гладиа — каза Данил. — Ако опитът се окаже неуспешен, положението няма да стане по-лошо.
— Ърнет, нямаш право да ми причиняваш болка, като отказваш да ми разкриеш местоположението на вашата база — гласът на Гладиа отекна повелително. — Заповядвам ти да го кажеш!