— И изводите ти се потвърдиха?
— Не съвсем, по-скоро не открих нищо, което да ги опровергава, а това е почти също толкова обнадеждаващо.
— Дали обаче отрицателният резултат е достатъчно потвърждение на изводите?
— Не. Затова и не съм сигурен. Но все пак нека ти изложа моите предположения, а ако те ти се сторят неверни, кажи ми.
— Започвай, приятелю Данил.
— Енергията от ядрения синтез, приятелю Жискар, се използва на Земята още от времето преди хиперпространствените пътешествия, когато човешките същества са обитавали само една-единствена планета. Това е добре известно. Контролируем ядрен синтез е бил осъществен на практика много след появата на теоретичните разработки и научното му обосноваване. Главното затруднение при реализацията на идеята е било свързано с необходимостта да се поддържа една сравнително висока температура в среда от сгъстен газ, за да може да се получи термоядреното възпламеняване.
Но десетилетия преди да се овладее ядреният синтез са съществували термоядрени бомби, които действат на принципа на неконтролируемата термоядрена реакция. Контролируем или не, ядреният синтез обаче не може да се осъществи без наличието на изключително висока температура от порядъка на милиони градуси. След като хората не са били в състояние да осигурят необходимата температура за протичането на контролируема термоядрена реакция, как тогава са я осигурявали за неконтролируемите термоядрени експлозии?
Мадам Квинтана ми каза, че преди откриването на термоядрения синтез на Земята широко са използвали друг вид ядрена реакция — атомното деление. При него енергията се получава от разцепването, или делението на тежки ядра, като тези на урана или тория. Помислих си, че това може да е един от начините за достигане на висока температура.
В енциклопедията, където търсих информация тази нощ, се говори много малко за ядрени бомби от какъвто и да е вид и естествено няма никакви съществени подробности. Доколкото разбирам, тази тема е табу не само тук, но и на всички останали планети. На Аврора също не съм срещал подобни описания, макар че ядрени бомби все още съществуват. Хората се срамуват или се страхуват от този епизод на своята историята, а може би и двете. Струва ми се, че не без основание. Така или иначе, в оскъдната информация, която открих по въпроса за термоядрените бомби, не срещнах нищо, което да противоречи на моята хипотеза, че за възпламеняването им е служела атомна бомба. Затова подозирам, че е било именно така.
Но как се е възпламенявала самата атомна бомба? Атомните бомби са измислени преди термоядрените. Но ако са се възпламенявали при такава свръхвисока температура, както и водородните бомби, тогава не е съществувал начин тя да бъде подсигурена. Ето защо, макар че в енциклопедията не се споменава нищо по този въпрос, стигнах до извода, че атомните бомби се възпламеняват при сравнително ниски температури — може би дори при стайна температура. Имало е някакви трудности, защото след откриването на делението на атома са били необходими дълги години усилна работа по осъществяването на проекта за бомбата. Каквито и да са били обаче тези трудности, те едва ли са били свързани с осигуряването на свръхвисоки температури… Какво ще кажеш, приятелю Жискар?
— Мисля, че тази концепция има сериозни слабости, приятелю Данил — отвърна Жискар, който през цялото време бе слушал, без да свали поглед от другия робот, — и едва ли е много надеждна… Но дори и да беше идеално обоснована, какво общо може да има тя с настъпващата криза, която се опитваме да проумеем?
— Ще те помоля за търпение, приятелю Жискар — каза Данил, — и ще продължа нататък. Факт е, че и синтезът, и атомното деление спадат към слабите взаимодействия — едно от четирите вида взаимодействия, които са основа на всички явления във Вселената. Следователно ядреният мултипликатор, който може да взриви термоядрен реактор, може да взриви и атомен.
Има обаче известна разлика. Синтезът протича само при свръхвисоки температури. Мултипликаторът взривява онази свръхнагрята част от горивото, която се намира в процес на синтез, плюс някаква друга част, която в първоначалния миг на експлозията се загрява дотолкова, че в нея също започва синтез. После веществото експлодира навън, а топлинната енергия се разсейва и останалото количество гориво не може да се възпламени. С други думи, взривява се само известно количество от термоядреното гориво, докато значителна част — може би дори почти всичката — не. Но дори и при това положение, разбира се, взривът е достатъчно силен, за да унищожи термоядрения реактор, както и всичко останало в непосредствена близост до него — като например кораба, който носи на борда си подобен реактор.