А дори и да ни повярва, всички контраприготовления ще трябва да минат през одобрението на бюрократичния правителствен апарат. Колкото и да се ускори, процедурата все едно ще отнеме твърде дълго време.
Нещо повече — дори да предположим, че Земята незабавно ще мобилизира всичките си сили, не вярвам земляните да успеят да открият двама души сред огромната пустош. Стотици десетилетия наред жителите на планетата живеят в Градовете и почти никога не ги напускат. Добре си спомням това още от времето, когато работих за първи път с колегата Илайджа тук, на Земята. Дори ако земляните си наложат да пребродят откритите пространства, много малко вероятно е да попаднат на двамата аврорианци навреме. Освен при някакво невероятно стечение на обстоятелствата, а на това не бива да се разчита.
— Заселниците лесно биха сформирали разузнавателна група — предположи Жискар. — Те не се боят от открити или непознати пространства.
— Но те са не по-малко убедени в неприкосновеността на планетата. И те ще откажат категорично да ни повярват. Нямат по-големи шансове да открият двамата космолити достатъчно бързо, за да спасят положението — дори ако ни повярват.
— Ами земните роботи? — попита Жискар. — Пространствата между Градовете гъмжат от тях. Някои от тях сигурно вече са забелязали, че навън има човешки същества. Трябва да ги разпитат.
— Въпросните човешки същества са експерти по роботика. Те определено са се постарали никой от роботите наоколо да не усети присъствието им. По същата причина няма защо да се страхуват от роботите, които биха участвали в разузнавателните групи. Просто ще им заповядат да се махат и да забравят. И което е още по-лошо, земните роботи са сравнително прости модели, предназначени главно за изпълнение на някои специализирани дейности в земеделието, животновъдството или минното дело. Едва ли могат лесно да бъдат пригодени към изпълнение на по-общи задачи, каквато представлява едно задълбочено разузнаване.
— Ти май отхвърли всички възможности за действие, приятелю Данил. — каза Жискар. — Какво друго остава?
— Трябва сами да открием двамата космолити и да ги спрем — отвърна Данил. — И то веднага.
— Знаеш ли къде се намират те, приятелю Данил?
— Не зная, приятелю Жискар.
— Но щом цяла разузнавателна група от земляни, заселници или роботи — или от всички тях взети заедно — може да се справи със задачата само по едно най-невероятно стечение на обстоятелствата, как тогава ще го направим ние двамата?
— Не зная, приятелю Жискар, но трябва да го направим.
— Необходимостта сама по себе си не е достатъчна, приятелю Данил — заяви Жискар с глас, в който се промъкваха сурови нотки. — Ти постигна много. Разкри наличието на криза и стъпка по стъпка разгада нейната същност. Но ето, че това се оказа безполезно. Отново сме безпомощни да предприемем каквото и да било.
— Имаме една последна възможност — възрази Данил, — която може да звучи невероятно и почти безсмислено, но не ни остава нищо друго, освен да опитаме. Амадиро изпрати един робот да те убие, защото се страхува от теб, но това може да се окаже голяма грешка от негова страна.
— Ами ако този почти безсмислен вариант се провали, приятелю Данил?
Данил спокойно погледна Жискар.
— Тогава сме безпомощни, Земята ще бъде унищожена, а човешката история ще залезе безвъзвратно.
Глава 18
Нулевият закон
84
Келдън Амадиро се чувстваше нещастен. Земното притегляне бе малко силничко за него, атмосферата — прекалено плътна, звуковете и миризмите на открито — едва доловимо, но дразнещо по-различни от аврорианските. Освен това нямаше постройка, която би могла да претендира за цивилизованост.
Роботите бяха построили някакви заслони, където имаше хранителни припаси в изобилие. Имаше и импровизирани тоалетни, които бяха задоволителни от функционална гледна точка, но крайно незадоволителни във всяко друго отношение.
И най-лошото — макар че утрото се оказа наистина приятно, денят се очертаваше да бъде безоблачен и прекалено яркото слънце вече напичаше. Скоро температурите щяха да станат твърде високи, въздухът — твърде влажен, а щяха да се появят и онези хапещи насекоми. Преди Мандамъс да му обясни, Амадиро недоумяваше какви са тези малки парещи подутини по ръцете му.
— Ужасно! — измънка той, докато се почесваше. — Сигурно разнасят зарази.