— Струва ми се, че и това се случва — отвърна Мандамъс с неприкрито безразличие. — Но е много малко вероятно. Имам лосиони, които успокояват сърбежа, и специални вещества, които при горене отблъскват насекомите с миризмата си, макар че и аз я намирам не по-малко зловонна.
— Запалете ги — отсече Амадиро.
— Освен това с нищо не искам да увеличавам шансовете да ни открият — продължи Мандамъс с все същия тон, — било то и с някоя дреболия — примерно миризма или лек пушек.
Амадиро го изгледа с подозрение.
— Вече няколко пъти повторихте, че на това място никога не идват земляни или селскостопански роботи.
— Така е, но това не е математически постулат, а социологическо наблюдение. Подобни наблюдения винаги се съпровождат от изключения.
Амадиро се навъси.
— Най-добре да свършим с този проект веднъж завинаги. Казахте, че днес ще бъдете готов.
— Това също е социологическо наблюдение, д-р Амадиро. Би трябвало да съм готов днес. Иска ми се да е така, но не мога да дам никакви гаранции.
— А кога ще можете?
Мандамъс разпери ръце, сякаш казваше „Кой знае?“.
— Д-р Амадиро, струва ми се, че вече неведнъж съм ви обяснявал, но съм готов с удоволствие да повторя отново. Бяха ми необходими цели седем години, за да стигна дотук. Разчитах на още няколко месеца, през които лично да посетя всяка от четиринайсетте транслационни станции на Земята. Сега вече няма да мога да го направя, защото се налага да приключваме, преди Жискар да ни е открил и да ни е спрял. Това означава, че трябва да извърша проверката, като се свържа с хуманоидните роботи в транслационните станции. Не им се доверявам така, както на самия себе си. Трябва непрекъснато да сверявам докладите им, а може да се наложи и да отида на едно-две от местата, преди да се убедя, че всичко е наред. Това ще продължи дни — може би една-две седмици.
— Една-две седмици! Невъзможно! Колко време ще трябва да понасям тази планета, Мандамъс?
— Сър, при едно от предишните си посещения останах на тази планета почти цяла година; при друго — повече от четири месеца.
— И ви хареса, а?
— Не, сър, но имах да върша работа — и я свърших, без да се щадя — Мандамъс прикова Амадиро с леден поглед.
Амадиро се изчерви.
— Добре, докъде сме стигнали? — попита той с малко по-сдържан тон.
— Все още преценявам пристигащите доклади. Както ви е известно, не работим с лабораторна система, която действа гладко и безпрепятствено. Имаме работа с изключително хетерогенна земна кора. За щастие радиоактивните вещества са широко разпространени, но на някои места слоят им застрашително изтънява и се налага да поставим транслационни станции, за които отговарят роботи. Ако транслаторите не са поставени точно където и както трябва, ядреното мултиплициране ще спре и всичките ни дългогодишни усилия ще отидат на вятъра. Или може да се получи локално свръхмултиплициране с експлозивна сила, която да предизвика местен взрив, при което останалата част от земната кора ще остане невредима. И в двата случая щетите като цяло ще бъдат незначителни.
Нашата цел, д-р Амадиро, е да направим съответните рудни залежи, а следователно и огромната част от земната кора силно радиоактивни — бавно — постепенно — безвъзвратно — отсичаше той думите на равни интервали, — така че Земята да се превръща все повече и повече в един необитаем свят. Социалната структура на планетата ще рухне и така завинаги ще сложим кръст на Земята в качеството й на убежище за човечеството. Предполагам, че именно това искате, д-р Амадиро. Така ви представих нещата преди години и тогава вие заявихте, че всичко съвпада с вашите желания.
— Стига глупости, Мандамъс, желанието ми не се е променило.
— Тогава, сър, или се примирете с неудобствата, или се върнете и ме оставете да продължа колкото е необходимо.
— Не, не — промърмори Амадиро. — Трябва да съм тук, когато това стане… но не мога да потисна нетърпението си. Какъв срок сте определил за протичането на целия процес?… Искам да кажа, колко време ще мине след пускането на първата мултиплицираща вълна, докато Земята стане необитаема?
— Зависи каква степен на мултиплициране ще приложа в самото начало. Все още не знам необходимата сила, защото тя зависи от общата ефективност на транслаторите. Затова съм осигурил възможност за гъвкав контрол. Целта ми е да постигна промеждутъчен период от десет до двайсет десетилетия.
— Ами ако периодът е по-кратък?
— Колкото повече съкратим периода, толкова повече ще се ускори повишението на радиоактивността на земната кора и затоплянето на планетата. Земята ще стане опасна много по-бързо и шансовете за навременна евакуация на една по-значителна част от населението ще намалеят.