Гладиа се поколеба.
— Съвсем накратко, Данил. Както сигурно ви е добре известно, денят се очертава да е изключително натоварен и сутрешните ми срещи започват почти веднага.
— Точно за това искаме да поговорим с вас, мадам — каза Данил. — В този исторически ден по-добре да не сме до вас.
— Какво?
— Ефектът, който бихте искала да окажете върху земляните, ще бъде много по-силен, ако не сте заобиколена от роботи.
— Няма да съм заобиколена. Ще бъдете само вие двамата. Как ще се оправя без вас?
— Налага се да се научите, мадам. Докато сме с вас, вие сте белязана сред земляните. Това създава впечатлението, че се боите от тях.
— Но аз имам известна нужда от охрана, Данил — обезпокоено рече Гладиа. — Спомни си какво се случи снощи.
— Нямаше да успеем да предотвратим случилото се, мадам, и нямаше да можем да ви предпазим — ако се беше наложило. За щастие снощи не стреляха по вас. Изстрелът от бластера беше насочен към Жискар.
— Защо към Жискар?
— Как може робот да се прицели във вас или в някое човешко същество въобще? По някаква причина той се целеше в Жискар. Затова с присъствието си ние можем само да ви изложим на още по-голяма опасност. Не забравяйте, че мълвата за снощния инцидент се разпространява, и независимо от опитите на правителството да потули подробностите ще плъзне слух, че атентаторът, насочил бластера и стрелял с него, е робот. Това ще възбуди негодуванието на обществеността срещу роботите — срещу нас — и дори срещу вас, ако продължавате да се появявате с мен и с Жискар. По-добре да не сме с вас.
— Колко време?
— Поне докато трае мисията ви, мадам. През идните дни капитанът ще ви е от по-голяма помощ, отколкото ние. Той познава земляните, които имат високо мнение за него, а той пък има много високо мнение за вас, мадам.
— Наистина ли мислиш, че той има високо мнение за мен? — попита Гладиа.
— Така ми се струва, въпреки че съм робот… Разбира се, ние ще застанем отново до вас в мига, в който пожелаете да се върнем, но засега смятаме, че най-доброто, което можем да направим за вашата сигурност, е да ви оставим в ръцете на капитан Бейли.
— Ще си помисля — рече Гладиа.
— През това време ще отидем при капитан Бейли, мадам — рече Данил, — и ще го попитаме дали е съгласен с нас.
— Добре — съгласи се Гладиа и влезе в спалнята си.
— Склонна ли е? — обърна се Данил възможно най-тихо към Жискар.
— Склонна е меко казано — отвърна Жискар. — В мое присъствие тя винаги се е чувствала неловко, така че няма много да страда от отсъствието ми. Към теб, приятелю Данил, мадам Гладиа изпитва противоречиви чувства. Ти определено й напомняш за приятеля Джендър, чиято дезактивация така я травмира преди много десетилетия. Тази прилика едновременно я привлича и отблъсква, така че бе нужна съвсем лека намеса от моя страна. Отслабих привличането към теб и засилих привличането към капитана. Ще се чувства съвсем добре без нас.
— Хайде тогава да намерим капитана — каза Данил. И двамата излязоха от стаята във вестибюла пред апартамента.
86
Данил и Жискар бяха идвали и по-рано на Земята; последен бе посещавал планетата Жискар. Знаеха как се използва компютърният указател, в който откриха района, крилото и номера на апартамента, даден на Д.Ж., разбираха също и цветните кодове във вестибюлите, които ги упътваха към съответните завои и асансьори.
Беше доста рано и по коридорите нямаше оживено движение, но малкото минувачи се заглеждаха изумено в Жискар, после извръщаха поглед с подчертано безразличие.
Когато наближиха апартамента на Д.Ж., Жискар закрачи по-неуверено. Не се забелязваше много, но Данил веднага обърна внимание.
— Не си ли добре, приятелю Жискар? — попита го той тихо.
— Наложи се да залича изумлението, страха, дори прекаления интерес у няколко души, сред които и едно дете — при него беше още по-трудно — отвърна Жискар. — Нямах време да проверя дали не причинявам вреда.
— Трябвало е да го сториш. Никой не бива да ни спира.
— Разбирам, но Нулевият закон не е много ефикасен при мен. Нямам твоите способности в това отношение — после продължи, сякаш за да отвлече собственото си внимание от неразположението си. — И друг път съм забелязвал, че повишеното съпротивление в позитронните ми вериги се отразява първо на стойката и походката, а едва след това на речта.
Данил задейства сигнала на вратата.
— И при мен е така, приятелю Жискар — каза той. — В повечето случаи е трудно да се поддържа равновесие само върху две опорни точки. Още по-трудно е да се поддържа контролирано неравновесие както при ходенето. Чувал съм, че в началото са правени опити роботите да бъдат с четири крака и две ръце. Наричали са ги „кентаври“. Работели много добре, но били неприемливи заради фрапиращата си нечовешка външност.