Глава 19
Сам
92
— Сега вече нищо не можете да ми направите, роботи, защото съдбата на Земята по никакъв начин няма да се промени — каза Мандамъс.
— Независимо от това — отвърна Жискар със слаб глас, — вие трябва да забравите онова, което направихте. Космолитите не бива да узнаят бъдещето от вас — той посегна към един стол и с трепереща ръка го придърпа към себе си, за да седне, а в това време Мандамъс се строполи на пода и сякаш потъна в спокоен сън.
— Най-накрая се провалих — каза Данил в безпомощно отчаяние и погледна двата безчувствени трупа. — Когато трябваше да хвана д-р Мандамъс, за да предотвратя нещастието на хората, които не са пред очите ми, почувствах се принуден да се подчиня на заповедта му и да замръзна на място. Нулевият закон не подейства.
— Не, приятелю Данил, ти не се провали. Аз те спрях. Д-р Мандамъс искаше на всяка цена да се опита да направи онова, което впоследствие стана, но го възпираше страхът какво ще предприемеш в такъв случай ти. Неутрализирах страха му, след което неутрализирах и теб. И така д-р Мандамъс подпали, тъй да се каже, земната кора и я остави да гори на много бавен огън.
— Но защо, приятелю Жискар, защо? — възкликна Данил.
— Защото той говореше самата истина. Още тогава ти казах. Той си мислеше, че лъже. Смяташе, че повишаването на радиоактивността ще доведе до анархия и смут сред земляните и заселниците, че космолитите ще ги унищожат и ще завладеят Галактиката. Твърдо съм убеден в това, като съдя по естеството на триумфа в неговото съзнание. Но аз реших, че именно сценарият, който той измисли, за да ни разколебае, ще се разиграе в действителност. Елиминирането на Земята като един огромен и пренаселен свят ще сложи край на мистичния уклон, който отдавна смятам за опасен, и в крайна сметка ще помогне на заселниците. Те ще плъзнат из Галактиката със скорост, която ще се удвои и утрои, и — без Земята, към която непрекъснато да обръщат поглед, без Земята, която да превръщат в божество от миналото — ще основат една Галактическа империя. Необходимо беше да им дадем възможността да го сторят — той помълча и добави с все по-отслабващ глас — Роботите и Империята.
— Добре ли си, приятелю Жискар?
— Не мога да стоя на краката си, но все още мога да говоря. Чуй ме добре. Време е да поемеш моето бреме. Завърших настройката ти за долавяне и контрол на мисловните процеси. Трябва само да чуеш последните верижни схеми, които ще запечатам в съзнанието ти. Слушай…
И той заговори уверено — но все по-слабо — със символи и думи, които Данил вътрешно усвояваше. Още докато слушаше, той усети как веригите се раздвижват и с леко цъкане се наместват. Щом Жискар приключи, в съзнанието на Данил внезапно нахлу спокойното бръмчене на мозъка на Мандамъс, неравномерното туптене на мозъка на Амадиро и тънката метална нишка на мозъка на Жискар.
— Трябва да се върнеш при мадам Квинтана и да уредиш връщането на тези две човешки същества на Аврора. Те повече няма да могат да навредят на Земята. След това се погрижи земните сили за сигурност да открият и дезактивират хуманоидните роботи, изпратени на Земята от Мандамъс.
Използвай много внимателно новите си способности, защото не си свикнал с тях и няма да можеш напълно да ги контролираш. С течение на времето ще се усъвършенстваш — бавно, — стига винаги когато ги използваш внимателно да се вглеждаш в себе си. Прилагай Нулевия закон, но без да го използваш като оправдание за ненужно насилие спрямо човешки същества. Първият закон е почти също толкова важен.
Пази мадам Гладиа и капитан Бейли, без да им натрапваш присъствието си. Остави ги да бъдат щастливи заедно и дай на мадам Гладиа възможност да продължи омиротворителната си мисия. През следващите десетилетия помагай да се осъществи изселването на земляните от планетата. И… още нещо — само да си го спомня… Да… ако можеш… разбери къде са отишли соларианците. Това може да се окаже… важно.
Гласът му замря.
Данил коленичи до стола на Жискар и хвана безжизнената му ръка.
— Съвземи се, приятелю Жискар — прошепна той в крайно отчаяние. — Съвземи се. Според Нулевия закон си постъпил правилно. Щетите са минимални. Постъпил си добре спрямо човечеството. Защо трябва да страдаш така, когато си действал в името на всеобщото спасение?
Жискар отговори с толкова променен глас, че думите едвам се разбираха.
— Защото не съм сигурен… Ами ако… в крайна сметка… другият вариант… излезе верен… и космолитите победят… а после самите те западнат… и Галактиката… запустее… Сбогом, приятелю… Дан…