Към края на техния престой на Земята, когато Жискар най-сетне успя да си извоюва известно време насаме с Бейли, спомените се занизаха по-бавно. Жискар искаше да е сигурен, че никой няма да ги прекъсва, и затова беше настроил в минимална степен умовете на няколко души.
Бейли подхвана с извинителна нотка в гласа си:
— Не съм те отбягвал, Жискар. Просто нямах възможност да остана насаме с теб. Не съм важна клечка на Земята и не мога да определям сам кога да дойда и кога да си отида.
— Естествено разбрах това, сър, но сега ще имаме известно време на разположение.
— Чудесно. Д-р Фастълф ме уверява, че Гладиа е добре. Може да ми го казва от учтивост, като знае, че точно това искам да чуя. На теб обаче заповядвам да не ме лъжеш. Тя наистина ли е добре?
— Д-р Фастълф ви е казал истината, сър.
— И надявам се, че си спомняш какво те помолих, когато те видях за последен път на Аврора — да пазиш Гладиа и да не допускаш тя да пострада.
— Двамата с приятеля ми Данил, сър, не сме забравили вашата молба. Уредих нещата така, че когато д-р Фастълф умре, и двамата с приятеля ми Данил да станем част от имението на мадам Гладиа. Тогава ще имаме възможност да я предпазваме още по-пълно от вреда.
— Това — отбеляза тъжно Бейли — ще стане, след като моето време изтече.
— Разбирам ви, сър, и съжалявам.
— Да, но нищо не може да се направи. Да не говорим, че кризата ще настъпи — или може би ще настъпи — още преди това и все пак след като мен вече няма да ме има.
— Какво имате предвид, сър? Каква криза?
— Имам предвид кризата, Жискар, която може да се зароди от факта, че д-р Фастълф е изключително убедителна личност. А може да има и нещо друго, свързано с него, което в крайна сметка ще ни доведе дотам.
— Какво искате да кажете, сър?
— Всички висши служители, с които се срещна и разговаря д-р Фастълф, сега ентусиазирано подкрепят емиграцията. По-рано не беше така или пък я подкрепяха с много големи резерви. А щом лидерите, които формират общественото мнение, са за, определено ще ги последват и другите. Ще избухне нещо като епидемия.
— Нима не са такива вашите желания, сър?
— Да, така е, но това като че ли ги надхвърля. Ще се разпрострем в цялата Галактика… Ами ако космолитите не ни последват?
— Защо да не ви последват?
— Не зная. Казвам го само като предположение, като възможност. Какво ще стане тогава?
— Според онова, което ви чух да казвате, Земята и планетите, които земляните заселят, ще станат по-силни.
— А положението на космолитите ще се отслаби. Е, известно време ще останат по-силни от Земята и нейните заселници, макар че дистанцията непрекъснато ще се скъсява. Рано или късно космолитите неизбежно ще проумеят, че земляните започват да представляват за тях една нарастваща опасност. И тогава Външните светове сигурно ще решат, че Земята и нейните заселници трябва да бъдат спрени, преди да е станало твърде късно. Ще им се стори наложително да предприемат от своя страна решителни мерки. Ще настъпи период на криза, която ще предопредели цялата бъдеща история на човешкия род.
— Виждам какво имате предвид, сър.
Бейли потъна замислено в мълчание, после почти шепнешком, сякаш се боеше някой да не ги чуе, попита:
— Знае ли някой за твоите способности?
— От човешките същества никой освен вас, а вие не можете да го споделите с другите.
— Зная много добре, че не мога. Проблемът обаче е там, че именно ти, а не Фастълф, си организирал този обрат — превърнал си всички служители, които си доближил, в привърженици на емиграцията. А за да го постигнеш, си направил така, че Фастълф да вземе със себе си на Земята именно тебе, а не Данил. Твоето присъствие е било важно, а Данил сигурно е щял да привлича вниманието върху себе си и да ги разсейва.
— Сметнах за нужно да намаля състава на делегацията до минимум, за да си облекча задачата, като избегна необходимостта от обостряне възприемчивостта на земляните. Съжалявам, сър, че Данил отсъства. Усещам съвсем пълно вашето разочарование поради факта, че не можете да го видите.
— Е… — Бейли тръсна глава. — Разбирам, че е било необходимо, и разчитам на теб, че ще обясниш на Данил колко много ми е липсвал. Както и да е, още не съм свършил. Ако Земята разгърне мощна заселническа политика и ако космолитите изостанат в надпреварата, отговорността за това ще бъде твоя — а следователно и за кризата, която неизбежно ще се зароди. Оттук произтича и следващото ти задължение — да използваш своите способности, за да защитиш Земята, когато кризата настъпи.
— Ще направя каквото мога, сър.