Амадиро поклати глава.
— Ти си трогателно наивен. Как ще бъде спазван, когато вече не си на власт?
— Не смятам да се разделям с властта още известно време.
— Колкото повече набира сили Земята и нейните заселници, толкова повече ще расте страхът на космолитите. При това положение няма да се задържиш дълго на власт.
— Ами ако скъсаш договора и унищожиш Заселническите светове, и ако тръшнеш вратата на Земята, тогава ще тръгнат ли космолитите да се преселват и да изпълват Галактиката?
— Може би не. Но ако решим да не го правим и ако решим, че ни е добре така, както сме, какво значение ще има?
— В такъв случай Галактиката няма да стане империя на човечеството.
— И като не стане, какво от това?
— Тогава космолитите ще затъпеят и ще се изродят, макар че Земята ще бъде зад решетки и също ще затъпява и ще се изражда.
— Това са евтините ефекти, които пробутва твоята партия, Фастълф. Нямаш никакви доказателства, че ще стане така. А дори и да стане, ще сме го избрали ние. Поне няма да гледаме как някакви диваци-еднодневки стават наследници на Галактиката.
— Сериозно ли смяташ, Амадиро, че е по-добре цивилизацията на космолитите да загине, само и само да се спре преселението на Земята? — попита Фастълф.
— В моите сметки не влиза нашата смърт, Фастълф, но ако се случи най-лошото, тогава… какво пък, да, за мен нашата гибел е много по-дребна заплаха от триумфа на някаква си шайка човекоподобни, разяждани от зарази, и краткоживущи същества.
— От които ние произхождаме.
— И с които вече нямаме истинско генетично родство. Да не би да сме червеи, защото преди милиарди години червеите са били сред нашите предци?
Фастълф се изправи със стиснати устни. Пламнал от гняв, Амадиро не се опита да го спре.
9
Нямаше непосредствен начин, по който Данил да разбере, че Жискар е потънал в спомени. Преди всичко изражението на робота не се промени ни най-малко, да не говорим, че да потъне в спомени за него означаваше нещо много по-различно, отколкото това е при хората. Процесът протече почти мигновено.
От друга страна, мисловната нишка, която отведе Жискар в миналото, бе отвела и Данил към същите отминали събития, тъй като Жискар му ги беше разказал много преди това. И Жискар изобщо не се изненада.
Разговорът им продължи, без да е бил прекъсван от ненадейна пауза, но в забележимо по-различна посока, сякаш всеки си беше припомнил миналото от името на другия.
— Би могло да се предположи, приятелю Жискар — каза Данил, — че след като аврорианците вече съзнават превъзходството на Земята и нейните многобройни Заселнически планети, то кризата, която предвиди Илайджа Бейли, е била избягната.
— Би могло да е така, приятелю Данил.
— Ти се стараеше с всички сили да го постигнеш.
— Така е. Удържах Съвета в ръцете на Фастълф. Направих всичко възможно да обработя онези, които от своя страна обработваха общественото мнение.
— И въпреки това нещо ме притеснява.
— На всеки етап от процеса нещо ме притесняваше — отвърна Жискар, — макар че се стараех да не навредя никому. Не съм докосвал — умствено — нито едно човешко същество, при което намесата би надхвърлила някаква минимална степен. На Земята трябваше просто да отслабя страха от ответни мерки. Избрах в частност онези представители на властта, които без друго нямаха големи опасения. Трябваше само да разкъсам нишките, които вече така или иначе бяха протрити и на път да се скъсат. На Аврора положението беше точно обратното. Политиците тук не бяха склонни да поддържат една политика, която би довела до излизането от техния уютен свят, а аз просто затвърдих позицията им и затегнах още малко здравите връзки, които ги придържаха към нея. И през цялото време, докато правех това, нещо ме смущаваше — макар и слабо.
— Но защо? Ти насърчи разрастването на Земята и обезсърчи разрастването на космолитите. Точно така трябваше да стане.
— Точно така ли? Мислиш ли, приятелю Данил, че един землянин представлява нещо повече от един космолит, при положение, че и двамата са човешки същества?
— Има известна разлика. Илайджа Бейли би предпочел по-скоро земляните да претърпят поражение, отколкото Галактиката да остане незаселена. Д-р Амадиро би предпочел по-скоро и Земята, и космолитите да претърпят упадък, отколкото Земята да се разрасне. Единият се надява на победа от която и да било страна, докато другия го задоволява пълното поражение. Нима не би трябвало да изберем първото, приятелю Жискар?
— Да, приятелю Данил. Така изглежда. Но все пак дали не си повлиян от особеното значение, което има за теб някогашният ти колега Илайджа Бейли?