— Но от това може да зависи съдбата на милиарди хора на Земята и на също толкова други, пръснати из Галактиката!
— Може да зависи. Само догадка. А вредата, нанесена на едно човешко същество, е факт. Да приемем, че само д-р Мандамъс знае естеството на кризата и само той може да я предизвика и доведе до край. Той не би могъл да използва информацията или способностите си, за да принуди д-р Амадиро да му подсигури директорското място, ако д-р Амадиро може да ги получи и от другаде.
— Да — съгласи се Данил, — може да е точно така.
— В такъв случай, приятелю Данил, не е необходимо да знаем естеството на кризата. Ако д-р Мандамъс не проговори пред д-р Амадиро — или пред който и да било друг, — кризата няма да настъпи.
— Някой друг може да открие онова, което знае д-р Мандамъс.
— Разбира се, но не се знае кога. Много е вероятно да ни остане време да проучим всичко по-добре, да открием още неща… и да станем по-подготвени за нашата роля, която ще трябва да изиграем.
— Е, така е.
— Д-р Мандамъс може да бъде спрян, ако се увреди мозъкът му до такава степен, че да не върши повече работа… или ако направо бъде унищожен физически. Да увредя по съответен начин мозъка му съм способен единствено аз, но не бих могъл да го сторя. Да го унищожим физически сме способни и двамата с теб, но аз и това не бих могъл да сторя. А ти, приятелю Данил?
Настъпи кратка пауза. Накрая Данил прошепна:
— Не мога. И ти го знаеш.
Жискар бавно попита:
— Въпреки че знаеш, че бъдещето на милиарди хора е заложено на карта?
— Нищо не може да ме накара да нараня д-р Мандамъс.
— Мен също. Значи остава сигурно едно нещо — настъпва смъртна заплаха от кризата, чието естество не познаваме, не можем да разберем и пред която следователно сме безпомощни.
Те мълчаливо се вгледаха един в друг. По лицата им не можеше да се прочете нищо, но сякаш над тях беше надвиснало отчаяние.
Глава 4
Още един потомък
10
Гладиа се помъчи да се отпусне след мъчителната среща с Мандамъс, но с такова усърдие, че за отпускане и дума не можеше става. Беше затъмнила всички прозорци в спалнята и избра за фон илюзията на лек, топъл ветрец, в който се носеше слабото шумолене на листа и от време на време долиташе нежното чуруликане на птичка. После реши да я смени с шума на далечен прибой, като прибави и лекия, но непогрешим дъх на море във въздуха.
Не й помогна. В главата й неизменно се въртяха събитията от последните часове и мислите за предстоящите. Защо се беше разприказвала толкова много пред Мандамъс? Какво му влизаше в работата — на него или на Амадиро, все едно — дали тя се е срещала с Илайджа в орбита около Аврора или не, кога е било това и дали синът й е от него или от някой друг мъж.
Мандамъс я беше извадил от равновесие с приказките си за своя произход — това беше всичко. В едно общество, в което никой не се интересуваше от своя произход или роднински връзки освен в медико-генетичен план, ненадейното им натрапване в разговора нямаше как да не е потискащо. Както и непрекъснатото (но сигурно без връзка) споменаване на Илайджа.
Гладиа реши, че така само си търси оправдания, и припряно се отърси от тези мисли. Беше се държала ужасно и се бе разплямпала като хлапе — това беше всичко.
А ето че сега се очакваше и този заселник.
Не беше землянин. Беше убедена, че дори не е роден на Земята, а нищо чудно и никога да не бе ходил там. Неговите хора сигурно бяха живели поколения наред на някоя чужда планета, за която тя никога не беше и чувала.
Така че, помисли си тя, той би трябвало да е космолит. Космолитите също произхождаха от земляни — наистина отпреди много векове, но какво от това? Във всеки случай космолитите живееха дълго, а тези заселници сигурно не, но кой знае каква разлика не можеше да има. И космолитите можеха да умрат преждевременно — при някой по-необикновен нещастен случай. Даже беше чувала за един, който умрял от естествена смърт още преди да навърши шейсетте. Защо да не може тогава да си представи своя следващ посетител като един космолит с необичаен акцент?
Но нещата не бяха толкова прости. Без съмнение заселникът не се смяташе за космолит. Не е важно какъв си, а за какъв се смяташ. Така че по-добре да го мислиш за заселник, а не за космолит.
Но не бяха ли всички хора просто хора, независимо с какви имена се наричат — космолити, заселници, аврорианци, земляни. Още повече, че роботите не могат да причинят вреда на никой от тях. Данил щеше да се хвърли в защита и на най-простия землянин със същата бързина, както би го направил и заради Председателя на Съвета на Аврора, а това означаваше…