Гладиа усещаше как се отпуска и се унася в лека дрямка, когато в ума й изневиделица се вряза неспокойната мисъл.
Защо името на този заселник беше Бейли?
С избистрено съзнание тя се изтръгна от разтворените обятия на забвението, които се готвеха да я погълнат.
Защо Бейли?
Може би името беше разпространено сред заселниците. В края на краищата, ако не беше Илайджа, всичко това нямаше да е възможно, така че за тях той сигурно беше герой, както… както…
Тя не можа да се сети за подобна фигура при аврорианците. Кой ли е бил начело на първата експедиция до Аврора? Кой ли е ръководил тераформирането на суровия, почти мъртъв по онова време свят, който е представлявала планетата? Гладиа не знаеше.
Дали невежеството й не се дължеше на факта, че беше израснала на Солария, или просто аврорианците нямаха свой герой-основоположник? В края на краищата първата експедиция до Аврора се е състояла от прости земляни. Едва поколения по-късно, след постепенното удължаване на продължителността на живота и благодарение на биоинженерните постижения земляните се превърнали в космолити. След което за какво им е било на аврорианците да издигат в култ презрените си предци?
Но пък заселниците можеха и да го направят. Сигурно още не се бяха променили. Накрая вероятно щяха да се променят и тогава Илайджа щеше да потъне в забрава като неудобна подробност, но дотогава…
Нямаше как да бъде иначе. Навярно половината заселници са приели фамилията Бейли. Горкият Илайджа! Всички търсят опора и защита у него! Горкият Илайджа… скъпият Илайджа…
И тя наистина заспа.
11
Сънят й бе твърде тревожен, за да й възвърне спокойствието, да не говорим за доброто настроение. Неволно се беше смръщила и ако се бе погледнала в огледалото, щеше да се стресне от състарения си вид.
— Мадам… — обърна се към нея Данил, за когото Гладиа си оставаше просто едно човешко същество независимо от нейния външен вид, възраст или настроение.
— Заселникът тук ли е? — прекъсна го тя и потрепери. Погледна часовниковата лента на стената и направи незабележим знак с ръка, в отговор на който Данил тутакси засили отоплението. (Денят беше хладен, а вечерта се очертаваше да бъде още по-студена.)
— Да, мадам — отвърна Данил.
— Къде го поканихте?
— В главната гостна, мадам. Жискар е при него, а останалите роботи са на разположение.
— Надявам се, че ще успеят да разберат какво би искал да яде. Не познавам заселническата кухня. Надявам се също, че ще направят някакъв разумен опит да задоволят неговите изисквания.
— Сигурен съм, мадам, че Жискар ще се справи с положението.
Гладиа също бе убедена, но в отговор само изсумтя. Или поне се опита да го направи, тъй като едва ли се числеше в категорията хора, които сумтят.
— Предполагам — додаде тя, — че е минал през съответната карантина, преди да му позволят да кацне.
— Обратното би било невъзможно, мадам.
— Все едно, ще си сложа ръкавиците и филтъра за носа — заяви тя.
Излезе от спалнята — усещаше скритото присъствие на роботите от домакинството и направи знака, при който щяха да се появят нов чифт ръкавици и филтър за нос. Всяко имение си имаше свой собствен речник от знаци, а всеки негов член ги усъвършенстваше, свиквайки да ги прави бързо и незабележимо. От роботите се очакваше да изпълняват тези дискретни заповеди на човешките си повелители така, сякаш четат мислите им. Следователно роботите можеха да изпълняват заповедите на външни хора само ако са отчетливо изречени на глас.
Нямаше нищо по-унизително за един член на имението от това някой от роботите да прояви колебание при изпълнение на дадена заповед или, още по-лошо, да я изпълни неправилно. Това би означавало, че или човекът е объркал знака, или роботът.
Гладиа знаеше, че в повечето случаи грешката беше у човека, но на практика това никога не се признаваше. И тогава роботите ненужно ги изпращаха за проверка на реакциите или несправедливо ги даваха за продажба. Гладиа никога не се бе съмнявала, че би се оставила да се хване в този капан на наранено себелюбие, и все пак, ако сега не си получеше ръкавиците и филтъра за носа, щеше…
Не й се наложи да довършва мисълта. Безпогрешно и почти светкавично най-близкият робот й донесе онова, което тя беше поискала.
Гладиа си сложи филтъра и смръкна няколко пъти, за да се убеди, че го е нагласила добре (нямаше никакво намерение да се излага на риска от заразяване с някоя гнусна инфекция, преминала през старателната обработка по време на карантината).
— Как изглежда той, Данил? — попита тя.