— Да, милейди.
— Защо, ако ми разрешите да попитам?
— Разрешено ви е да попитате. От хигиенни съображения. Не искам в тях да се закачат парченца храна.
— Бръснете ги, нали? Виждам, че пак са поникнали.
— Използвам козметичен лазер. Отнема само петнайсет секунди след събуждане.
— Защо не ги депилирате и не се отървете от тях?
— Мога да реша да ги пусна пак.
— Защо?
— От естетически съображения, милейди.
Този път Гладиа не можа да схване думата. Звучеше като „астматически“ или „аскетически“.
— Извинете, моля?
— Може да ми омръзне сегашният вид и да поискам отново да си пусна мустака. На някои жени им харесва, нали разбирате, пък и… — заселникът се опита да си придаде свенлив вид, но не успя — …мустакът ми е много хубав, когато порасне.
— Искахте да кажете „естетически“ — проумя най-сетне Гладиа.
Заселникът се засмя и хубавите му бели зъби блеснаха.
— И вие говорите доста смешно, милейди — отбеляза той.
Гладиа понечи да го изгледа надменно, но се разтопи в усмивка. Правилното произношение беше въпрос на местна конвенция.
— Трябваше да ме чуете с моя солариански акцент — като стана въпрос. „Естетиически съображения“. „Р“-то е дълго и гърлено.
— Бил съм по някои места, където говорят горе-долу така. Звучи варварски — той накъдри безподобно и двете „р“-та.
Гладиа лекичко се изсмя.
— Правите го с върха на езика. А трябва със страните му. Само един соларианец може да го направи както трябва.
— Може би ще ме научите. Един Търговец като мен, който е бил едва ли не навсякъде, се сблъсква с какви ли не лингвистични перверзии — той пак се помъчи да накъдри „р“-тата в последната дума, позадави се и се закашля.
— Ето, виждате ли. Ще си оплетете сливиците и никога няма да се оправите — Гладиа все така не сваляше поглед от брадата му и не можа да сдържи повече любопитството си. Тя протегна ръка към нея.
Заселникът се извърна и заотстъпва, но проумял намеренията й, се усмири.
Ръката на Гладиа в почти невидима ръкавица докосна леко лявата страна на лицето му. Фината пластмаса, която покриваше пръстите й, не пречеше ни най-малко на усещането при допир. Космите бяха меки и еластични.
— Приятна е — отбеляза тя с неприкрито учудване.
— Широко ценена — добави ухилен заселникът.
— Но не мога да стоя и да ви опипвам цял ден.
И като се направи, че не е чула неговата логична реплика: „Можете, доколкото зависи от мен“, продължи:
— Казахте ли на роботите ми какво бихте желали да хапнете?
— Милейди, казах им и пак повтарям — каквото се намери. Бил съм на един куп планети през последната година и навсякъде готвят различно. Ако си Търговец, се научаваш да ядеш всичко, което не е буквално отровно. Бих предпочел нещо аврорианско пред опита ви да наподобите кухнята на Бейлиуърлд.
— Бейлиуърлд ли? — рязко попита Гладиа и лицето й се скова отново в гримаса.
— Наречена така в чест на човека, който е оглавявал първата експедиция до планетата — до всички Заселнически планети, като стана дума. Бен Бейли.
— Синът на Илайджа Бейли?
— Да — отвърна заселникът и моментално смени темата. Сведе поглед надолу и замърмори с нотка на раздразнение: — Чудя се как ги търпите тези ваши дрехи, толкова са хлъзгави и издути. Само да си ми върнат моите.
— Не се и съмнявам, че съвсем скоро ще имате тази възможност. Но сега засега заповядайте да обядваме заедно… Между другото, казаха ми, че името ви е Бейли — както на вашата планета.
— В това няма нищо чудно. Естествено, че името Бейли е най-уважаваното име на планетата. Аз съм Деже Бейли.
Бяха влезли в столовата, предвождани от Жискар и следвани от Данил, които заеха своите ниши в стената. В нишите имаше и други роботи и два от тях пристъпиха, за да сервират. Стаята бе обляна в слънце, стените съживени от декоративните светлинни илюзии, масата сложена, а яденето ухаеше съблазнително.
Заселникът вдъхна миризмата и доволно издиша.
— Мисля, че няма да имам никакви проблеми с аврорианската храна… Къде да седна, милейди?
— Бихте ли седнали тук, сър? — отзова се начаса един от роботите.
Заселникът седна, докато Гладиа го изчакваше да се възползва от привилегията си на гост, след което тя също зае своето място.
— Деже? — попита тя. — Не познавам номенклатурните особености на вашата планета, затова моля да ме извините, ако моят въпрос ви се стори обиден. Деже не е ли женско име?
— Съвсем не — отвърна заселникът малко сковано. — Във всеки случай това не е име, а просто два инициала. Петата и седмата буква от азбуката.
— Аха — досети се Гладиа, — Д. Ж. Бейли. А какво означават тези инициали — моля да ме извините за любопитството?