— Разбира се. Ето го тук „Д“-то, сигурен съм — каза той, сочейки с пръст към една от нишите, — а предполагам, че там вероятно е „Ж“-то — и той посочи с пръст друга ниша.
— Не може да бъде — промълви Гладиа.
— Напротив. Името ми е Данил Жискар Бейли. В нашия род задължително има поне един Данил или един Жискар. Аз съм последният от шест деца, но първото момче. Майка ми решила, че й стига толкова, и компенсирала липсата на повече синове, като ме нарекла с двете имена. И така, аз съм Данил Жискар Бейли, но това ми се вижда прекалено тежко. Предпочитам да ме наричат Д.Ж. и ще бъда поласкан, ако и вие ми казвате така — той се усмихна добродушно. — Аз съм първият, който носи и двете имена, а същевременно и първият, който вижда праоригиналите.
— Но защо именно тези имена?
— В историята на рода ни се казва, че идеята била на Праотеца Илайджа. Той бил удостоен с честта да кръщава внуците си и нарекъл най-големия Данил, а втория — Жискар. Държал много на тези имена, а оттам тръгнала и традицията.
— А дъщерите?
— Традиционното име, което се предава от поколение на поколение, е Джезабел — Джеси. Жената на Илайджа, нали разбирате.
— Разбирам.
— В рода нямаме… — той се усети и се зае с яденето, което бяха поставили пред него. — Ако това беше Бейлиуърлд, щях да помисля, че ми сервират парче свинско пържено във фъстъчен сос.
— Всъщност е зеленчуково ястие, Деже. Преди малко искахте да кажете, че в рода нямате нито една Гладиа.
— Нямаме — спокойно отвърна Д.Ж. — Обясняват го с това, че Джеси — първата Джеси — щяла да се възпротиви, но аз не го приемам. Жената на Илайджа, моята прабаба, така и никога не дошла на Бейлиуърлд, нали разбирате, така и никога не напуснала Земята. Как е щяла да се възпротиви? Не, за мен лично е съвършено ясно, че Праотецът не е искал да има друга Гладиа. Никакви имитации, никакви копия, никакви преструвки. Една Гладиа. Неповторима… Не е поискал да има и друг Илайджа.
Гладиа имаше неприятности с яденето.
— Мисля, че Праотецът ви е прекарал последните години от живота си в старателни опити да подражава на Данил в липсата на емоционалност. Както и да е, романтичните изблици бяха в кръвта му. Нищо не му е пречело да има други Гладии и Илайджи. Аз определено не бих се засегнала, а допускам, че не би се засегнала и жена му. — Гладиа се засмя нервно.
— Всичко това някак си не ми изглежда реално — замислено рече Д.Ж. — На практика Праотецът се е превърнал в древна история; умрял е преди сто шейсет и четири години. Аз съм негов наследник от седмо поколение, а ето че сега седя и разговарям с жената, която го е познавала като съвсем млад.
— Всъщност не го познавах — Гладиа гледаше втренчено в чинията си. — Видяхме се с него съвсем за кратко по три различни повода в разстояние на седем години.
— Зная. Бен, синът на Праотеца, е написал биография за него, която представлява едно от класическите литературни произведения на Бейлиуърлд. Дори аз съм я чел.
— Наистина ли? Не съм я чела. Дори не съм подозирала, че съществува. Какво… какво пише там за мен?
Д.Ж. изглеждаше развеселен.
— Нищо, с което не бихте се съгласила, докарал ви е много добре. Но това няма значение. Поразен съм от факта, че след седем поколения ние с вас можем да сме заедно. На колко години сте, милейди? Прилично ли е да се задават такива въпроси?
— Не знам дали е прилично, но нямам никакви възражения. На двеста трийсет и три стандартни галактически години съм. Над двайсет и три десетилетия.
— Изглеждате сякаш не сте на повече от четиридесет и осем-девет. Праотецът е умрял на седемдесет и девет, старец. Аз съм на трийсет и девет, но когато умра, вие все още ще сте жива…
— Ако не умра при някаква злополука.
— И може би ще живеете още пет десетилетия.
— Завиждате ли ми, Д.Ж.? — попита Гладиа с горчива нотка в гласа си. — Може би ми завиждате за това, че съм надживяла Илайджа с повече от шестнайсет десетилетия и че съм обречена да го надживея с може би още десет?
— Разбира се, че ви завиждам — сдържано отговори Д.Ж. — Защо не? Не бих имал нищо против да живея десетилетия наред, ако с това нямаше да послужа за лош пример на хората от Бейлиуърлд. Не бих искал те да живеят толкова дълго като цяло. Историческото и интелектуалното ни развитие биха се забавили прекалено много. А онези по върховете биха се задържали на власт твърде дълго. Бейлиуърлд би изпаднал в консерватизъм и упадък — както стана с вашия свят.
Гладиа вирна малката си брадичка.
— Аврора се оправя съвсем добре, както ще имате възможност да се убедите.