Най-после Данил заговори — бавно, сякаш налучкваше пътя сред неведомия лабиринт на мислите си.
— Не смятам, че Бейлиуърлд или въобще който и да било от Заселническите светове има право да присвоява роботите на Солария. Въпреки че самите соларианци са заминали или може би измрели, Солария си остава един от Външните светове — макар и пуст. Сигурно на останалите четиридесет и девет Външни свята се смята така. И най-вече Аврора — в качеството си на командваща положението.
Жискар се замисли.
— Искаш да кажеш, приятелю Данил, че с унищожаването на двата заселнически кораба космолитите са искали да демонстрират своите собственически права над Солария?
— Не, те нямаше да действат така, ако Аврора — водещата сила на космолитите — командваше положението. В такъв случай Аврора просто щеше да обяви, че на Солария, празна или не, няма да се допускат заселнически кораби и че ако те дръзнат да се доближат до нея, техните родни планети ще бъдат жестоко санкционирани. Щяха да разположат кордон от кораби и сензорни станции около планетата. Но те нито отправиха подобно предупреждение, нито предприеха подобни действия, приятелю Жискар. Защо тогава ще унищожават тези кораби, които съвсем лесно биха могли да бъдат спрени иначе?
— Но корабите наистина са били унищожени, приятелю Данил. Значи единственото обяснение, което ни остава, се крие във фундаменталната нелогичност на човешките постъпки.
— Не е задължително. Нека приемем за момент унищожаването просто като даденост. А сега да разгледаме последвалите събития… Капитанът на един-единствен заселнически кораб се обръща към Аврора, иска разрешение да обсъди положението със Съвета и настоява да вземе един аврориански гражданин със себе си, за да разследва случилото се на Солария. Съветът послушно се съгласява с всичко. Унищожаването на двата кораба без предварително предупреждение е твърде силен ход от страна на Аврора, докато малодушното съгласяване с исканията на капитана е твърде слаб. Далеч от мисълта за война, Аврора показва с отстъпките си, че е готова на всичко, за да предотврати избухването й.
— Да — съгласи се Жискар, — виждам, че е възможно събитията да се изтълкуват по този начин. Но какво следва?
— Струва ми се — продължи Данил, — че Външните светове все още не са толкова слаби, че да се налага подобна сервилност в поведението им. А дори и да бяха, гордостта от тяхното вековно господство не би им позволила да го допуснат. Нещо друго ги кара да се държат така, не слабостта им. Вече споменах, че не е възможно предумишлено да разпалват война, така че е по-вероятно да се опитват да спечелят време.
— С каква цел, приятелю Данил?
— Те искат да унищожат заселниците, но все още нямат готовност. Дали са на този заселник всичко, което е поискал, защото искат да избягнат войната, докато не са готови да я поведат по техните правила. Даже съм учуден, че не са му предложили да изпратят и един аврориански боен кораб с него. Ако не се лъжа, а мисля, че е така, Аврора не би могла да има нищо общо с произшествията на Солария. Те не биха се забъркали в подобни дребни заяждания, които могат само да накарат заселниците да застанат нащрек, преди самите аврорианци да са готови за опустошителни действия.
— Тогава как обясняваш тези дребни заяждания, както сам ги нарече, приятелю Данил?
— Може би ще разберем, когато кацнем на Солария. Възможно е Аврора да е не по-малко любопитна да узнае от заселниците. А това е още една причина, поради която са били готови да съдействат на капитана, и то дотолкова, че да позволят на мадам Гладиа да го придружи.
Дойде ред на Жискар да потъне в мълчание. Накрая той попита:
— А какви са тези загадъчни опустошителни действия, които те замислят?
— Преди стана дума за кризата, която се заражда вследствие на желанието на космолитите да победят Земята, но тогава имахме предвид Земята в най-общ смисъл, подразбирайки всички земляни, включително и техните потомци на Заселническите светове. Но щом можем сериозно да подозираме, че се подготвя опустошителен удар, благодарение на който космолитите биха разгромили своя противник с един замах, вероятно трябва да уточним нашите представи. И така, те не могат да планират удар срещу една от Заселническите планети, които поотделно нямат стратегическа стойност, защото останалите веднага биха отвърнали на удара. Нито пък може да става дума за планиран удар върху няколко или върху всичките Заселнически светове. Те са прекалено много и са прекалено разпръснати. Малко вероятно е всички атаки да се окажат успешни, а в отчаянието и яростта си оцелелите заселници биха опустошили Външните светове.