— А сега, малката ми — обърна се той към Гладиа, — ще те оставим на мира, защото капитанът не иска да те закачаме. Ако някой от мъжете тука е казал нещо по-грубичко, това е съвсем естествено. Да си стиснем ръцете и да бъдем приятели — космолит или заселник, има ли разлика, а?
Той протегна ръка към Гладиа, която ужасено се отдръпна. С мълниеносно движение, толкова бързо, че почти не се забеляза, Данил улови китката на Нис.
— Космонавт първи ранг Нис — тихо каза той, — не се опитвайте да докосвате дамата.
Нис погледна ръката си и пръстите, които здраво я бяха сграбчили. После изръмжа тихо и заплашително:
— Ще броя до три и ако не си тръгнал…
Данил отдръпна ръката си.
— Трябва да направя, както казвате, защото не искам да пострадате, но съм длъжен да пазя дамата. А щом тя не иска да я докосват, в което не се съмнявам, може да ме принудите да ви причиня болка. Моля приемете моите уверения, че ще направя всичко възможно тя да е минимална.
Един от мъжете се провикна развеселен:
— Дай му един, Нис. Само знае да плямпа.
— Виж какво, космолит, два пъти ти казах да стоиш настрана. А ти взе да напираш. Казвам ти за трети и последен път. Само една крачка, само една дума и ще те направя на кайма. Ще си стиснем ръцете с малката, това е, като приятели. После всички си отиваме. Ясно ли е?
Гладиа промълви задавено:
— Да не ме е докоснал!. Направи каквото трябва.
— Сър — каза Данил, — не се обиждайте, но дамата не желае да бъде докосвана. Трябва да ви помоля — всички вас — да се махнете.
Нис се усмихна и една огромна ръка замахна, за да се стовари върху Данил — при това с всичка сила.
Лявата ръка на Данил проблесна и Нис отново бе уловен за китката.
— Моля ви, сър, вървете си — каза Данил.
Зъбите на Нис все още проблясваха, но той вече не се смееше. Гневно издърпа ръката си нагоре. Ръката на Данил, вкопчена в неговата, я последва, после забави движението и спря. Лицето му не издаваше никакво напрежение. Ръката му тръгна надолу, като повлече и ръката на Нис, която после с рязко движение изви зад широкоплещестия гръб на заселника и я задържа там.
Нис, който неочаквано се оказа с гръб към Данил, протегна свободната си ръка през глава, като се мъчеше да напипа врата на Данил. Свободната му китка бе уловена и изтеглена по-надолу, отколкото би могла свободно да стигне. Нис изръмжа с неприкрита болка.
Другите четирима, които през цялото време наблюдаваха в напрегнато очакване, сега не помръдваха от мястото си и мълчаха с широко отворени уста.
Нис ги изгледа и простена:
— Помогнете ми!
— Те няма да ви помогнат, сър, защото наказанието на капитана ще бъде много по-тежко, ако го направят. Сега ще трябва да ви помоля да ми обещаете, че повече няма да досаждате на мадам Гладиа и че ще си отидете тихо и кротко — това се отнася за всички. В противен случай, много съжалявам, космонавт първи ранг Нис, но ще трябва да ви изтегля ръцете от ставите.
При тези думи той стисна още по-здраво двете му ръце. Нис нададе сподавен стон.
— Моите извинения, сър — каза Данил, — но действам под най-строги заповеди. Мога ли да получа вашите уверения?
Нис ритна назад с внезапна злоба, но още преди тежката му обувка да достигне целта, Данил се наклони на една страна и заселникът загуби равновесие. Той падна тежко по лице.
— Мога ли да получа вашите уверения, сър? — повтори Данил и задърпа леко китките на Нис, така че ръцете му се отделиха от гърба.
Нис изрева и се провикна почти нечленоразделно:
— Предавам се! Пусни ме!
Данил моментално го пусна и отстъпи назад. Нис се преобърна по гръб бавно и с мъчителна болка, раздвижи леко ръце и завъртя китките си с разкривено лице.
И тогава, когато дясната му ръка преминаваше покрай кобура, той сграбчи несръчно дръжката на оръжието си.
Кракът на Данил стъпи върху ръката му и я прикова към земята.
— Не правете това, сър, или ще ме принудите да счупя някоя от фините кости на ръката ви — той се наведе и измъкна бластера на Нис от кобура. — А сега се изправете.
— Е, мистър Нис — долетя друг глас. — Направете каквото ви казват и станете.
До тях стоеше Д.Ж. Бейли с разрошена брада и леко зачервено лице, но гласът му беше зловещо спокоен.
— Вие четиримата — каза той, — дайте ми оръжията си, един по един. Хайде. Малко по-живо. Едно… две… три… четири. Сега не мърдайте оттам и стойте мирно. Сър — обърна се той към Данил, — дайте ми оръжието, което държите. Чудесно. Пет. А сега, господин Нис, мирно! — и той остави оръжията на земята до себе си.
Нис замръзна мирно с налети от кръв очи и разкривено от нескрита болка лице.